Великата отечествена кибервойна

Ако следите руските медии, по всяка вероятност ще останете с впечатлението, че светът е едва ли не на крачка от избухването на Трета световна война. И това всъщност почти е така, но... не по начина, по който може би си мислите или както темата е представяна в прокремълските издания. Съществува съвсем реална перспектива за пряк конфликт между двете най-големи световни сили – САЩ и Русия, но за щастие не с арсенала, който може да доведе до изпепеляването на половината планета. Става дума за директен сблъсък в киберпространството, което между другото преди малко повече от три месеца бе обявено от НАТО за пето оперативно поле за водене на бойни действия по време на срещата на лидерите на държавите - членки на алианса, във Варшава.

За момента виртуалната реалност си остава едно от най-активните точки на противопоставяне в набиращата инерция нова студена война между Москва и Кремъл. Само преди седмица обаче залогът в този сблъсък беше вдигнат сериозно, след като администрацията на американския президент Барак Обама отправи полуофициална заплаха чрез популярния щатски канал NBC, че подготвя "безпрецедентна тайна кибероперация срещу Русия" в отговор на хакерската атака срещу изборния щаб на Хилъри Клинтън. Информацията, че ЦРУ вероятно се готви да атакува руската комуникационна инфраструктура, светкавично бе последвана от коментари на бивши висши служители на щатските въоръжени сили и спецслужби, според които всичко това трябва да се случи не тайно, а абсолютно открито, за да се направи решителна демонстрация на сила и да се парират по-нататъшни експерименти от противникови държави в тази посока.

"Това е безпрецедентна ситуация за американската национална сигурност, което означава, че отговорът на администрацията на Обама ще създаде прецедент за действие при бъдещи киберзаговори, направлявани от чужбина", коментира бившият върховен главнокомандващ на НАТО адмирал Джеймс Ставридис в статия, озаглавена "Как да победим в кибервойната срещу Русия" за авторитетното списание Foreign Policy. Сериозният проблем в случая е, че с подобни действия САЩ нагазват в сива зона на международните отношения, където не е ясно какви действия онлайн могат да ескалират до реален военен конфликт във физическата реалност. Основният принцип в обши линии е, че кибератака, която доведе до реални поражения, разрушения или жертви, се третира като нападение. В случая трябва да се прецени дали като агресия може да се приеме опит за манипулиране на изборния процес по време на президентските избори в САЩ чрез средствата на кибершпионажа. Голямата въпросителна около евентуалния отговор на САЩ е как от своя страна ще отвърне Русия и дали спиралата на ескалацията може да излезе извън интернет.

Между другото обект на кибератака в близките дни може да се окажат не само президентските избори в САЩ, но и тези в България, които се провеждат приблизително по същото време. Прецедент за това вече има – преди около година това се случи по време на местния вот. По ирония на съдбата основният заподозрян за въпросната кибератака тогава беше свързваната в руското военно разузнаване хакерска група Fancy Bear, която по данни на американското разузнаване е участвала и в операцията срещу компютрите на американската Демократическа партия и щаба на Хилъри Клинтън. Само след две седмици предстои да видим дали българските институции са си научили урока от DdoS атаката от миналата есен, която успя да задръсти с паразитен трафик половината от държавната комуникационна инфраструктура.

Източник: http://www.capital.bg

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Случаен виц

Последни новини