Преди 140 години Първомайско получава свободата си

Дните между 15 и 18 януари са исторически за Първомай и селищата от района. Това са дните, в които преди 140 години оттук минава походът на руската армия и на практика местното население получава независимост от Турция. Една от малкото популярни книги, в които може да бъдат намерени исторически сведения за събитията от онова време е „Първомай и Първомайско през вековете“ на Никола Сталев, а той се позовава на руски сборник за Руско-турската война от 1877-1878 година. Сталев подчертава, че е трудно да се определи кои части на руската армия кога точно са влезли в населените места от общината, заради динамиката на бойните действия и срещата на няколко войскови образувания, настъпващи с високи темпове срещу разпръснатите, панически бягащи турски части. От една страна отрядът на генерал Карцов настъпва през Балкана и навлиза в Чирпан на 15 януари. В същият ден генерал Гурко освобождава Пловдив, а кавалерийски части форсират Марица на няколко места, едното от които е между Поповица и Първомай и овладяват жп линията, телеграфа и пътя за Одрин. Войските на Сюлейман паша удрят на бяг. На 17 януари турското формирование окончателно напуска Асеновград и с последните си остатъци се насочва към днешните села Тополово и Искра. Там то е притиснато от три кавалеийски отряда – на генералите Веляминов, Чернобузов и Черевин. Според записаното на 13 януари в дневника на I Кавказка кавалерийска дивизия, цитирано от Никола Сталев: „В с. Яджила (идентифицирано като Хаджи Елес)неприятел не е открит и според показанията на местните жители армията на Сюлейман паша избягала на юг в планината и сега се намира на 2 часа разстояние. Село Яджила, напротив не е напуснато от жителите турци и полкът среща сравнително радушен прием“. I Кавказка кавалерийска дивизия е била под командването на ген.Черевин, известен като освободител на Родопите. На 14 януари той навлиза в Павелско – близо до Чепеларе. Ето защо може да бъде подложено на съмнение, че записаното в дневника на Кавказката дивизия се отнася до Хаджи Елес. По-достоверни и значително по- драматични са били събитията преди влизането в село Градина, Дебър, Дълбок извор и други селища, освободени дни по- късно. Превземането на Градина започва на 15 януари, а за освободител се счита ген. Карцов, който настъпва от Стара планина. Той праща пехотни части, които навлизат в селото. То се оказва обезлюдено, но мародерстващ турчин стреля и убива един от първите пристигнали руснаци. По-късно местните успяват да научат само малкото име, изписано върху шинела му – Георгий. Скоро след това пристига и цялата кавалерийска част. Тя притиска башибозука към студените води на Марица. Отстъпващи и в паника, мнозина се хвърлят в реката и там намират смъртта си. Потресени от тези събития, населението на околните турски села тръгва да бяга. Според летописците след себе си те оставяли подпалени къщи, а където и каквото можели грабели. Така изгоряло и цялото село Халътово – днешно Крушево. Изоставени били Мурханли (Виница) и несъществуващите вече Джелеплер, Гювендекли, Кушукьой, Чилингир махале. По-късно цялото село се връща и посреща пехотните части на генерал Карцов, 10 Новоигерманландски полк начело с подполковник Сосновски, според Никола Сталев.

Няма сведения и категорични документи, които да удостоверяват точно кога населението на тогавашен Хаджи Елес получава свободата си, но е факт, че в дните между 15 и 18 януари тук се установява нова власт, а турските военни отстъпват пред руската армия. 

Теодора Кирякова

Източник: Parvomai.NET

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини