23 °C

Източна Европа отчаяно се нуждае от младите, но не знае как да ги задържи

Kогато унгарският премиер Виктор Орбан обеща през февруари да освободи майки на четири деца от данъци, за да има повече "унгарски деца", западни наблюдатели заклеймиха мярката му като националпопулистка. Най-малкото защото изглежда политически ефектно, но колко са унгарките с 4 деца?

Мотивите за нея може и да са прагматични - Унгария е в десетте страни в света с най-бързо намаляващо население в света според доклад на ООН от миналата година. Всички други "на върха" на класацията са в Източна Европа, а първото място заема България - с очакван спад от 23% до 2050 г. и прогнозно население от 5.42 млн. души (тази година с чуха и по-песимистични прогнози). Латвия, Молдова, Украйна, Хърватия, Литва, Румъния, Сърбия, Полша и Унгария ще загубят между 22% (първата) и 15% (последните три) от жителите си в следващите малко над 3 десетилетия. В много от тези страни политиките в полза на многодетни майки стават все по-използван инструмент за намаляване на населението.

Дали обаче "повече бебета" (за каквито призовават и някои лидери, и организации в тази част на Европа) ще решат проблема, чиито последствия ще се проявят след не повече от няколко години? Европа, при това особено в източната си част, има нужда от млади хора в активна възраст тук и сега.

Почти като на запад

Обяснителните бележки към статистиката на Евростат на пръв поглед потвърждават призивите на властите в региона. "Например ниските коефициенти на плодовитост ще доведат до намаляване на броя на учениците и заетите в сферата на образованието, ще има по-малко лица в трудоспособна възраст, които да издържат останалата част от населението, и ще нарасне делът на възрастните хора (някои от които ще имат нужда от допълнителна инфраструктура, здравно обслужване и приспособени домове)," пише европейската статистическа служба. "Тези структурни демографски промени биха могли да окажат въздействие върху възможността на правителствата да събират данъчни приходи, да балансират собствените си финанси или да предоставят подходящи пенсии и здравно обслужване."

Данните от Евростат обаче сочат, че към 2017 г. на дъното по раждаемост не са били нито България, нито други от бившия Източен блок, а средиземноморските страни (Малта, Испания, Кипър, Италия, Гърция и Португалия), следвани от Люксембург и Хърватия. Коефициентът на плодовитост е най-голям във Франция (1.90 раждания на жена), следван от Швеция, Ирландия (някогашната емигрантска страна), Дания и Великобритания. Следват обаче Румъния, Чехия, Латвия, Белгия, Литва, Холандия и Словения - всички с коефициент на плодовитост малко над средния за ЕС (1.59). България и Унгария са малко под него. Освен това в повечето от източноевропейските страни първото раждане идва в по-ниска възраст - от под 27 г. (България, Румъния и Латвия) до 28-29 г. в Чехия, Унгария и Хърватия.

Това е обичаен проблем на индустриализираните държави. В Турция коефициентът на плодовитост е паднал до 1.99 миналата година (от 2.07 през 2017 г.) според съобщение отпреди дни на Тюркстат. Това под нивото, нужно за демографско заместване (малко над 2) или поддържане на положителен баланс между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 г.) и излизащите от нея (60-64 г.). Поне от десетилетие изследователи свързват стойността му с по-високата раждаемост в някои региони, населени предимно с кюрди.

Не са само децата

Подобно на Унгария и други държави търсят начини да насърчат майчинството. Това далеч не се отнася само до източноевропейските страни, но все пак от тях са пресните примери. Щедро раздаващото субсидии и други помощи правителство на "Право и справедливост" в Полша прие схема за надбавки още през лятото на 2016 г. С програмата "Семейство 500+" сума, равна на 114 долара месечно, се предоставяше за всяко второ дете на възраст под 19 г., както и за първо, ако доходът на семейството е под 182 евро на човек на месец (или под 273 евро, ако детето има увреждане).

През март миналата година кабинетът в Белград прие нова "Стратегия за насърчаване на ражданията". В документ на агенция към Европейската комисия увеличаването на средствата за родители, искащи да имат нови деца, е определо като основен инструмент на политиката, насърчаваща ражданията и отнемаща част от финансовата тежест, съзваната от родителството. Схемата ще е в сила за първите четири деца.

В по-голямата част от страните в "първите десет" тази загуба на население не е само заради ниска раждаемост - в търсене на по-високи доходи и добър живот милиони хора с образование напуснаха страните от бившия Източен блок, някои в годините преди, други - след присъединяването към ЕС. В случая на Полша само между 2004 и 2007 г. това направиха 2.3 млн. души, голяма част от тях със специфични умения, нужни на икономиките. За 10-те години от членството в ЕС от Румъния са си тръгнали поне 3.4 млн. души, стотици хиляди други са го направили преди това, търсейки работа в Южна Европа. За 30 г. населението на Литва се е свило с една пета. Над 12.5% от работоспособното население в България живеят в друга държава от ЕС, в Румъния делът надхвърля 19 на сто.

Затова и емиграцията стана по-сериозен повод за притеснение в източноевропейсите страни в ЕС от имиграцията според проучване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), публикувано тази пролет. В Полша и Унгария (в последната държава според различни оценки между 600 хил. и милион от работната сила са търси препитание извън страната) почти 50% от респондентите подкрепят идеята за въвеждане на контрол върху миграцията (въпреки че свободното движение е основен стълб на ЕС), в Румъния този отговор дават около една трета.

Така и зад консервативно-патриотичните призиви за акцент върху многодетните семейства, и зад постоянното изтъкване на ниската безработица се прокрадва друго притеснение: намаляват хората в активна възраст, които да могат да отговорят на нуждата от работни места и икономиките в тези страни да се развиват.

Съчетанието от миграция и ниска раждаемост означава, че са намалели хората в активна възраст, които могат да заместят излизащите от пазара на труда. Пример от България (където липсата на хора улеснява задържането на кадри след пенсиониране в много сектори) - към момента на всеки 100 души, излизащи от трудоспобосна възраст, 66 ги заместват.

За едни изходът (за който се говори и в България, но малко се прави) е внасяне на работници от чужбина. Някои полски фирми вкарват работници от далечни страни като Филипините - стотиците хиляди (по някои оценки 2 млн.) украинци не са достатъчни. В Чехия през 2017 г., редом с над 117 хил. украинци, пребиваваха 60 хил. виетнамци (при около 5.3 млн. обща работна сила и ниска безработица). Това се случва и в Унгария въпреки съпротивата (на думи) срещу мигранти от други култури. Отскоро подобно решение се прилага и в Литва, която разхлаби ограниченията за чужди работници, но опитва да привлече и завръщащите се литовци от Великобритания, чийто брой нарасна заради Брекзит. За него се говори и в България, няколко хиляди украинци, молдовци и други работят в черноморските курорти през лятото, значително по-малък брой запълват нужди на индустрията.

Има и друг път - Полша скоро може да освободи младите хора на възраст до 26-годишна възрат от данък върху доходите. Друг е въпросът дали това прави държавите в региона достатъчно привлекателни за квалифицирани чужденци.

Спешна нужда от хора

Липсата на свободна работна сила е сред причините, които според доклад на "Маккинзи" от миналата година икономиките в Централна и Източна Европа ще започнат да се задъхват - стабилният износ, ниските разходи за труд (които впрочем вече нарастват) и чуждите инвестиции не са достатъчни, нито ниската капитализация. Връхната точка на заетостта е достигната, а автоматизацията на производството може да не е решение за компании, които решават дали да инвестират или да останат. Тя също така може да закрие много съществуващи работни места.

Младите, търсещи образование или реализация при по-добри условия хора са основна част от съвременната вълна напускащи страната си, за да се установят другаде в ЕС. Макар България да е изключение от това, тя (отново според Евростат) изпреварва, с 12 хил. души за миналата година, много членки на съюза по дял на студенти, които учат в други държави от блока.

Коя страна ще успее да привлече (или задържи) хората в активна възраст? Доклад на Виенския институт за международни икономически изследвания (wiiw) показва, че всички страни в Европа ще имат нужда да го направят.

Няма страна в ЕС, която да не страда от глад за млади и образовани кадри. показва докладът, публикуван миналия месец. Прогнозата в него гласи, че до 2037 г. в повечето страни в ЕС търсенето на хора на трудовия пазар ще надвишава предлагането. "Повратната точка" обаче ще се достигне много по-бързо на изток, отколкото на запад.

В България това трябва да стане през 2022 г.; година по-рано - в Чехия, Литва и Полша (2021 г., следва (2023 г.) Латвия, а през 2024 г. това ще стане в Естония, Унгария и Словакия (2024 г., заедно с Германия). На практика Хърватия, Малта, Белгия, Финландия, Швеция, Дания и Франция са единствените, в които това ще се случи след 2040 г.

Други скорошни изследвания се съсредоточават върху наемането на кадри от чужбина. Според доклад отпреди няколко години, обхващаш балтийския регион (включително страни с излаз на Балтийско море като Германия, Швеция и Русия), задържането на чужди служители може да е сериозен проблем, когато съпругът или съпругата им не може да си намери работа. Едно от изследванията сочи, че чужденецът в 62% от случаите си е тръгвал по-рано от планирането имено поради тази причина. Езиковата бариера, бюрокрацията и липсата на значителни кариерни възможности също предполагат напускане на избраната държава.

Същият доклад добавя към списъка проблеми, заради които биха си тръгнали родените в страната - освен отсъствие на икономически възможности те включват "нетолерантната и затворена социална атмосфера", културата и начина на живот (особено при младите) и дори "времето, макар че трудно може да се направи нещо за него".

Така изострянето на нуждата от млади, образовани или квалифицирани (или и трите) кадри из цяла Европа ще е въпрос на няколко десетилетия, а за по-голямата част от Източна Европа - на няколко години. Времето, нужно за развитие на бъдещите кадри, дори сега държавите да намерят магически начин да повишат раждаемостта, няма да е достатъчно за справяне с дефицита. И решението на някои страни от бившия Източен блок може да не им свърши работа след допълнителната трудова либерализация за "трети страни", която готви Германия догодина. Според различни оценки между 20 и 40% (такава направи и централната банка във Варшава) от украинците, работещи в Полша в момента, допускат, че могат да предпочетат по-добрите германски условия, когато това се случи. Съвсем не е сигурно, че на тяхно място в Полша ще дойдат други украинци.

Съчетанието между проблеми като миграцията, високата смъртност (в страни като България) и нарастващите нужди на трудовия пазар в държави с догонващо развитие означава, че жителите на тези страни и на някои на запад нямат достатъчно време да отгледат едно или няколко поколения с много деца. За част от държавите трудностите пред икономиките, които ще създаде свиващото (и напускащо) население, са въпрос на няколко години.


Източник: dnevnik.bg



Коментирай

За да добавите коментар, трябва да ползвате браузър с поддръжка на JavaScript или да позволите използването на JavaScript в браузъра си, ако то е спряно.
Впишете се с профила си, за да използвате разширените възможности при писане на коментари!
Екипът на Asenovgrad.NET ви благодари, че използвате кирилица. Отговорността за коментарите е на коментиращите. Сайтът не носи отговорност за коментарите, тъй като модераторите нямат техническа възможност да проверяват коментари 24 часа в денонощието. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обида на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от редакторите на сайта при установяването на този факт. Можете да докладвате за нередности и неподходящи коментари с иконата след "Отговор" - "Докладвай за нередност"

Във формата се използва анти-бот защитата на Google reCAPTCHA.

Хороскоп за 18.07.2019

Овен
Телец
Близнаци
Рак
Лъв
Дева
Везни
Скорпион
Стрелец
Козирог
Водолей
Риби
Моля, изберете зодия
Последни новини