Днес в зала 305 на общината бе насрочена среща на абитуриентите в неравностойно положение с кмета на общината д-р Христо Грудев. Той заедно с председателя на Обс- Асеновград инж. Костадин Яков трябваше да домакинстват топла среща с тези млади и уязвими хора, които само след две седмици време вече няма да са на училищната скамейка. Общо двадесет и седем момчета и момичета от средните училища на общината ще получат по двеста лева еднократна подкрепа от общинската хазна за абитуриенския си повод, решението бе взето в пълно единодушие на последната редовна сесия. Става дума за младежи, които са сираци, с единствен родител, в трудно семейно положение – с родител- инвалид или тежка семейна среда. Чаканата среща се оказа с времетраене около десет минути. Толкова време било достатъчно да се раздадат пликчетата с по двеста лева вътре, а г-н кметът да им пожелае хубави абитуриентски празници. Десет минути по-късно въпросната зала се оказа празна, абитуриентите си бяха тръгнали, някои от тях даже не си били взели и бонбон за почерпка. Ами като пипнаха парата и си тръгнаха, гласеше нелепият коментар на една от присъстващите, вероятно общинска служителка, сред последните тръгващи си от залата.
Дали това е истинският смисъл от общинското обгрижване на абитуриентите- сираци и такива в неравностойно семейно положение? Кога, ако не в този момент, когато някак между другото следва да се връчат пликчетата с онези двеста лева, трябваше кметът бащински да им обърне на всеки по няколко минути персонално внимание? Да ги попита, например, колко от тях няма да имат от лятото покрив над главата си ? Или колко от тях имат мерак да продължат да учат, пък нямат средства за кандидат-студентски изпити и такси? Ами ако пък някой иска подкрепа от същата тази община, за да си намери бързо работа, че да може да се издържа?
С едно пликче от двеста лева вътре могат да се направят не много неща: да си купиш рокля и даже обувки, да се почерпиш, да си вземеш нещо за спомен, да си платиш заема, едва ли ще си направиш влог. Виж, с истинското бащинско внимание на някой от властта, може да се свърши повече работа и тогава наистина сред двадесет и седемте момчета и момичета щеше да имат такива, които за дълго да помнят този ден. Засега те почти нямат причина да запомнят десетте минути престой в зала 305. Освен с благодарността за двестата лева, извинете.
Елена Христова
