Навършват се 142 години от деня, в който Васил Левски увисна на бесилото край София и се превърна в легенда. През всичките тези години отбелязваме не смъртта, а безсмъртието на Апостола.

На 19 февруари ще се поклоним отново пред паметника на Левски в Асеновград. Паметта на Апостола ще бъде почетена с отслужване на панихида, венци и цветя. В церемонията ще вземат участие представителни военни части. Възпоменанието ще започне в 12 часа.

Годишнината от гибелта на Апостола ще бъде отбелязана с шествия в цялата страна.

Обесването на Васил Левски

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

"Обесването на Васил Левски" е последната песен на Ботев. Създадена е вероятно към края на 1875 г., защото не е включена в "Песни и стихотворения". Напечатана е в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски.