Обичаите по Лазаровден и Цветница са женското съответствие на коледарските и сурвакарски обичаи на мъжете. В тях участват момичета, които сега се замомяват, на възраст от 10 до 16 години. Облечени са в празнични дрехи, с цветни венци на главите. В ръцете лазарките носят кошнички, окичени със зеленина за събиране на дарове.

Групата на момичетата влеза във всяка къща и изпълнява песен - пожелание към всеки член на семейството за здраве, плодородие и щастлив живот. Стопаните ге даряват с яйца, орехи, пари. Песните, които се изпълняват на този ден са с любовен характер. Играят несключено лазарско хоро.

Когато свърши лазаруването , лазарките си поделят събраното. Устройват си обща трапеза в дома на водачката.

Цялата обредност има посветителен характер за момичетата-участнички. От този момент те влизат в групата на момите и вече са готови за женитба и продължение на рода. Народът казва, че мома, която не е лазарувала не може да се ожени.

Ритуалното обикаляне на къщи и градини има характер на вербална магия, целяща да осигури здраве и берекет.

Следващият ден, Цветница, е продължение на Лазаровден. Лазарувалите моми се събират на реката и всяка носи върбово венче с някакъв белег на него. Венчетата се нареждат на дъска и се пускат по течението на реката, което излезе най-напред, тази мома ще се омъжи първа през годината и тя се избира за кумица на девойките. Момите "говеят", т.е. мълчат пред кумицата до Великден.

Пролетните празници Лазаровден и Великден са сред най-поетичните и красиви момински празници, посветени на цветята, любовта и плодородието. Те са част от Великденския обреден цикъл, посветен на обновяването на природата и възкръсването на живота.