На 1 ноември България отдава почит на народните будители - книжовниците, просветителите и борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал. За първи път е празникът е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник. От 1945 г. Денят на будителите е отменен и след дълго прекъсване през 1992 г. се възобновява традицията за честването му.
Пръв изразител на народните стремления за просвещение е атонският монах Паисий Хилендарски. През 1762 г. написва знаменитото си съчинение "История славянобългарска", която се предава и преписва от поколенията. Именно заради идеите му учените сочат Паисий за основоположник на Българското възраждане. Дейността на Паисий Хилендарски намира ревностен последовател в лицето на друг народен будител - Софроний Врачански. Той е автор на първата българска печатна книга, излязла през 1806 г. Книгата представлява сборник от празнични поучения под заглавие "Неделник". Обществено-политически и книжовен деец, Любен Каравелов е създател и ръководител на Българския революционен централен комитет (БРЦК). През есента на 1869 г. създава в Букурещ БРЦК, по-късно изготвя и първите му програмни документи, в които застъпва идеята за освобождение на България чрез революционни средства. Любен Каравелов е един от най-талантливите български писатели и вестникари. На дело в полза на народа се посвещава и Васил Кунчев, останал в българската история под името Васил Левски. Основа на политическата идеология на Васил Левски е неговата вяра в естествените сили на българския народ. Васил Левски създава организационната структура на революцията. Горещ привърженик на идеята за обединението на всички балкански народи в един братски съюз е поетът, публицистът и революционерът Христо Ботев. Той става един от пламенните будители, които очертават стратегическите и тактическите цели на революционната борба на българския народ. Иван Вазов е българският писател, наричан „патриарх на българската литература". Творчеството му е отражение на две исторически епохи: Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е бил академик на БАН и министър на народното просвещение.
Програма по отбелязване на празника в Асеновград:
9.00 - 20.00 часа, пл. "Акад. Николай Хайтов" - гостува пътуващото читалище +Бащино огнище". Представяне на играта "Познавам ли моята България?"
17.00 часа, село Бачково - честване на 90-годишнината на читалище "Просвета-1926"
17.00 часа, Градската библиотека - изложба на Смарт клуб „Асеновград” под наслов "Киноспомените оживяват"
17.30 часа, Градската библиотека - Съюзът на творците-Асеновград връчва награди "За достоен принос"
