Намаляването на снежната покривка застрашава достъпа до питейна вода на редица популации, съобщи АФП, позовавайки се на научно изследване, публикувано в сп. „Нейчър“.

Учени от университета „Дартмут“ са изработили климатични модели с помощта на данни от четири десетилетия, свързани с наблюдения над снеговалежа и дебелината на снежната покривка през март, когато започва топенето.

Според техните заключения 80% от снежната маса на Северното полукълбо се намира в много студените региони, където средната зимна температура е под минус 8 градуса по Целзий. Там снежната покривка е малко или изобщо не е засегната от климатичните промени.

Останалите 20% са в по-топлите региони, където всяко минимално повишение на температурата води до все по-големи загуби на сняг. Четирима на всеки петима жители на Северното полукълбо обитават региони, зависими от снежната покривка.

Югозападната и североизточната част на САЩ, както и Централна и Източна Европа вече отбелязват 10 до 20% намаляване на снежната покривка на десетилетие от 80-те години досега. Малко сняг означава малко вода след топенето през пролетта и малко захранване на реките, потоците и почвата.

Речните басейни около Мисисипи и Дунав, в районите, в които живеят съответно 84 и 92 млн. души, отбелязват спад от 30 до 40% на обема на водата.

„До края на 21-ви век предвиждаме почти пълна липса на сняг в тези региони“, каза водещият автор на изследването Александър Готлиб, докторант в университета „Дартмут“.

Затоплянето води и до все повече зимни дъждове, които могат да доведат до наводнения, вместо обичайните снеговалежи. Снегът „се съхранява“ по високите места до пролетта и лятото, когато населението има нужда от вода.

Трансформацията на снега в дъжд вреди на екосистемите и благоприятства разпространението на паразити. Заради климатичните промени горските масиви ще стават все по-уязвими на пожари заради засушаването в сезоните на топене на снега.