-Уважаема г-жо Митева, Вие сте от младите преподаватели във Филиала на Пловдивския университет „Любен Каравелов“. С какво Ви привлече преподавателската работа?
Ако трябва да бъда откровена, аз съм „млад“ преподавател по стаж в академичната система, но не чак толкова млад по житейски и професионален опит. Шегувам се, че влизам в аулата с ентусиазма на нов преподавател, но с „куфар“, пълен с реални истории и уроци от практиката. Преподавателската работа ме привлече с възможността да предам натрупания опит и най-вече с усещането, че можеш да вдъхновиш бъдещите учители не само с теория, а и с човешки подход. През годините съм работила в различни сфери, но образованието и работата с хора винаги са били най-смислената посока за мен. Затова приемам преподаването не просто като професия, а като възможност да подготвяш младите хора за реалните ситуации в класната стая и да им покажеш, че добрият учител преди всичко трябва да бъде човек с емпатия, търпение и отношение към децата.
-Научните Ви интереси са основно в сферата на приобщаващото образование. Кое го прави толкова значимо в наши дни?
Приобщаващото образование е кауза, към която имам дълбока лична и професионална ангажираност. Още от ранна възраст съм израснала в среда, в която децата със специални образователни потребности бяха естествена част от ежедневието ми, и именно това формира у мен отношение на приемане, емпатия и уважение към индивидуалните различия. Днес темата е по-значима от всякога, защото съвременното общество има нужда не само от качествено образование, но и от повече човечност, толерантност и социална чувствителност. Вярвам, че приобщаващото образование не трябва да се разглежда единствено като педагогически подход или методика, а като цялостна философия на приемането и равнопоставеността, която изгражда по-зряло, толерантно и хуманно общество.
-Психологията е един от ключовете в приобщаващото образование. Това ли Ви кара да насочите научните си интереси и в сферата на тази наука?
Да, категорично. Психологията е в основата на професионалния ми подход, защото ми помогна да разбера в дълбочина потребностите, емоциите и поведението на децата и младите хора. В сферата на приобщаващото образование не съществува универсален модел на работа – всяко дете има своя индивидуалност, темпо на развитие и начин на възприемане на света. Именно психологическото познание ни дава възможност да разпознаваме тези особености и да откриваме най-подходящите форми на подкрепа и обучение. За мен психологията и педагогиката са неразривно свързани, защото успешният образователен процес започва с разбирането, доверието и емоционалната сигурност. Вярвам, че истинското приобщаване се случва тогава, когато успеем да видим детето отвъд неговите затруднения или диагноза и да създадем среда, в която то да се чувства прието, ценно и способно.
-Смарт технологиите навлизат все по-пълноценно в образованието. Доколко те разширяват възможностите на приобщаващото образование?
Те са „тихият помощник“, който понякога прави чудеса. В моята практика съм виждала как една интерактивна дъска или образователно приложение могат да отключат потенциала на дете, което дотогава е оставало изолирано. Технологиите предоставят възможност за по-равнопоставен достъп до образование, като подпомагат както децата със специални образователни потребности, така и всички ученици с различен стил и темпо на учене. Те не могат да заменят ролята на учителя, но могат да бъдат ценен ресурс за изграждане на по-достъпна, подкрепяща и мотивираща образователна среда
-Началната педагогика е ключова в образованието на децата. На какво ниво е тя в региона?
В Кърджали имаме изключителни педагози, които работят в сложна и богата мултикултурна среда. Нивото е високо, защото тук учителите не просто преподават, те приобщават по естествен път. Именно в началния етап се изграждат основните учебни навици, социални умения и отношението към знанието, което прави ролята на началния учител изключително значима. Наблюдава се стремеж към прилагане на съвременни методи на обучение, индивидуален подход и по-активно използване на иновативни практики.
-В момента се докторант в ПУ “Паисий Хилендарски“. Смятате ли трайно да се отдадете на преподавателската професия?
След като преминах през различни професионални сфери, включително и през корпоративния свят, осъзнах, че най-голямото удовлетворение идва от възможността да помагаш на другите да израстват. Именно затова преподавателската професия се превърна в моя съзнателен избор и мой истински пристан. Докторантурата за мен е не просто академично развитие, а начин да инвестирам в бъдещето на образованието и в създаването на по-подкрепяща и модерна образователна среда. Вярвам, че истинската промяна в обществото започва именно от образованието – от онези учители, които не просто преподават знания, а вдъхновяват, подкрепят и оставят следа в живота на своите ученици
Въпросите зададе Георги Кулов
