В IT сектора предстоят големи процедури за стотици милиони евро по програмата за научни изследвания

Броени месеци след като дойде на власт правителството се противопостави остро на ключов бизнес - IT сектора. Ресорният министър Иван Василев, който идва от тези среди, влезе в много остра конфронтация с бранша с цената на размяна на писма и обвинения за интереси, възлизащи на стотици милиони. В сърцето на тази война за пореден път е държавното дружество „Информационно обслужване“, което по силата на закон има изключителна роля при системната интеграция в голяма част от публичните системи. Може да се очаква, че тази война тепърва ще се ожесточава - предстоят процедури за стотици милиони по оперативната програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация“. Кой за какво се бори и на какво се дължи острият тон? 

ЕК приключи ключова наказателна процедура, свързана със сектора  

В основата на острата реакция на сектора и изпратеното в края на юли месец писмо до премиера Румен Радев и вицепремиера Александър Пулев, в което фирмите настояха за преразглеждане на ролята на държавното дружество, стои прекратяването на ключова наказателна процедура. EК откри наказателна процедура срещу България, защото „Информационно обслужване“ по закон е определен като системен интегратор на посочвани от правителството институции, тоест тези дейности не се възлагат с процедури по ЗОП, а са запазена територия за държавната фирма. ЕК третираше това като нарушение на правилата в областта на обществените поръчки. За да избегне съдебно дело, държавата промени модела на работа с фирмата, въвеждайки тристранни споразумения. В тях закритото МЕУ се явява възложител на инхаус процедура, „Информационно обслужване“ - изпълнител, а съответната администрация - бенефициер. Ключово за доказването на право за инхаус възлагане е условието над 80 на сто от дейността на фирмата да е формирана от изпълнение на договори на същия възложител, възложителят да упражнява контрол и във фирмата да няма частно участие. 

Според последния годишен отчет на „Информационно обслужване“ за 2025 година 90% от приходите идват по линия на дейността на системен интегратор. Наличието на контрол е налице. Проблемът е в миноритарния дял частна собственост в дружеството. И ЗОП, и европейската директива като правило не допускат при инхаус процедури пряко капиталово участие. За да реши този проблем, през 2025 започна процес на обратно изкупуване на акции, като към края на годината държавната собственост възлизаше на 99,47%, а към края на юни, 2026, държавата има вече 99,8%, като е предвидено изкупуването да продължи до края на годината. На базата на така предприетите действия в началото на юни ЕК закри наказателната процедура. 

В писмото си до Пулев и Радев (ресорният министър Иван Василев не бе включен първоначално като адресат) бизнесът твърди, че закриването на процедурата не означава, че няма нарушения. Компаниите изтъкват, че процедурата е прекратена по целесъобразност, без заемане на становище, че няма нарушение на европейското право, като са изискали документи и тепърва ще правят правни анализи какво всъщност е решила Европейската комисия. Фирмите твърдят, че се нарушават и изискванията на ОИСР като едно и също лице - в случая ресорното министерство, и определя политиката, и възлага, и контролира. 

При все това прекратяването на процедурата съвсем не е без значение. ЕК е решила да не продължи производството до съдебна фаза след предприетите от България промени и предоставените разяснения. Това дава силен аргумент на правителството, макар да не е равнозначно на съдебно установяване, че моделът отговаря на всички изисквания на правото на ЕС. Оттук насетне има възможност да се предприемат последващи правни действия и оспорвания от страна на IT компаниите, но това е свързано с време, а ресорното министерство на свой ред работи за окончателно изкупуване на акциите. 

„Информационно обслужване“ расте, поема и туризма 

Писмото на бизнеса стана публично на 28 юли, точно седмица, след като правителството добави още една администрация към списъка с администрации, които ползват „Информационно обслужване“ за системен интегратор. Държавната фирма вече поема и Министерство на туризма. Така администрациите, за които „Информационно обслужване“ е определена за системен интегратор, стават 33. 

Самата фирма подобрява значително финансовите си резултати през последните години. Това е очаквано на фона на разширяването на списъка от институции, с които работи, но така или иначе добрите новини са факт. За 5 години приходите растат над два пъти - от близо 84 млн. лв. на 176 млн. лв., но расте и печалбата, при това четири пъти - от 4.5 млн. лв. през 2020 на 17 млн. лв. през 2025 г. На фона на този ръст персоналът не е нараснал сериозно - от 541 служители на 637, но пък дружеството ползва и външни услуги, тоест самото то се явява възложител. 

Зад тези числа стои и реална дейност, като според някои наблюдатели определянето на един национален системен интегратор е изиграл позитивна роля по линия на разпокъсаното изпълнение на зле координирани и отделно възлагани договори. 

Извън списъка с институции, които ползват „Информационно обслужване“, обаче продължават да са важни министерства. А тепърва за дейности, свързани със системната интеграция, ще се насочва огромен ресурс по линия на европейското финансиране. 

Над 100 млн. евро предстои да бъдат обявени като процедура по оперативна програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация“ за изграждане на пространства на данни за стратегически сектори. Тази процедура бе веднъж включвана в индикативна програма за обявяване, но после изпадна от плановете заради закъснение на подготвителния етап за нея. По нея е предвидено да се финансира изграждането на пространства на данни за 9 ключови сектора, в това число Министерство на туризма. Максималният размер на безвъзмездно финансиране на проект тук бе обявен в размер на 18.5 млн. лв. Изграждането на пространства на данни е свързано със системната интеграция и „Информационно обслужване“ тук ще има структурно предимство за секторите, за които отговаря, коментират експерти. 

И без тази голяма схема за пространства на данни, която засега остава необявена, индикативният бюджет на програмата за научни изследвания и иновации за 2026 бе преразгледан и сумата бе увеличена над два пъти до индикативната сума от 272.5 млн. евро. 

Всъщност в последните години най-шумните скандали около „Информационно обслужване“ възникват именно заради големите проекти с европейско финансиране. В сектора се наляха и се наливат много сериозни суми, които станаха обект и на разследване след официално оплакване за натиск от бившия министър на електронното управление Александър Йоловски. По това оплакване бяха повдигнати обвинения срещу Кирил Петков и Божидар Божанов, като делото първо бе прекратено от СГС, после апелативният съд отмени прекратяването и сега следва да се гледа по същество. И това развитие се случи съвсем скоро - в края на юни. 

ТАНЯ ПЕТРОВА