Саботажът на „Северен поток“ показа нещо, което доскоро изглеждаше почти немислимо – огромна критична инфраструктура може да бъде атакувана с относително малък плавателен съд и ограничен, но специализиран екип. Германското разследване свързва с операцията ветроходната яхта „Андромеда“. Но докъде стига реалната уязвимост и откъде започват предположенията, когато говорим за газопроводите в Черно море?

На 26 септември 2022 г. няколко мощни експлозии разтърсиха района около датския остров Борнхолм. Бяха повредени тръбопроводите „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“, изградени за пренос на руски природен газ към Германия.

Мащабът на инфраструктурата рязко контрастира с плавателния съд, който по-късно се оказа в центъра на германското разследване.

Ветроходната яхта „Андромеда“ не е военен кораб и не е специализирана дълбоководна платформа. Според германските съдебни материали плавателният съд е бил използван при подготовката и извършването на операцията.

Тук има важно уточнение. Историята не е за „четирима души, които сами са взривили Европа“. Германското разследване свързва с операцията група от седем души, сред които капитан, специалист по експлозиви и четирима водолази.

Това е малък екип, но с необичайно специфични способности.

Малка яхта срещу огромна инфраструктура

„Северен поток“ е инженерно съоръжение с огромни размери. Газопроводите са изградени от стоманени тръби с многослойна конструкция и бетонно покритие, което ги предпазва от механични въздействия и стабилизира положението им на морското дъно.

Самият размер на съоръжението обаче не означава, че всяка точка от него е недостъпна.

В района на взривовете дълбочината е приблизително 70–80 метра. Това е сериозно предизвикателство за водолази, но е в диапазона на дълбочини, на които могат да работят специализирани екипи.

Германското разследване предполага използването на професионално водолазно оборудване. В публичното пространство се появиха и подробни реконструкции за използвани газови смеси, подводни скутери, сонари и конкретни декомпресионни процедури.

Не всички тези детайли обаче са публично потвърдени до степен, която позволява да бъдат представяни като безспорни факти.

Сигурното е друго – подобна операция изисква сериозна водолазна подготовка и прецизна организация.

Малката яхта не означава малка операция.

Четири взривни устройства

Според германските съдебни материали са били използвани четири взривни устройства. Те са съдържали високоефективни експлозиви на основата на RDX и HMX.

Посоченото тегло на отделните заряди е между приблизително 14 и 27 килограма.

Това е един от най-важните елементи в историята. Операцията не е изисквала огромен кораб, способен да транспортира промишлено количество взривни материали.

Но това съвсем не означава, че е била лесна.

Достигането до тръбопровода е само първата част от задачата. Следват работа на значителна дълбочина, ограничена видимост, студена вода, ориентация върху морското дъно и безопасно връщане на повърхността.

При подобно гмуркане времето под водата и последващата декомпресия са критични.

Следите, които остават

След като вниманието на германските разследващи се насочва към „Андромеда“, започва друга операция – криминалистичната.

Плавателният съд е изследван за следи от експлозиви, биологичен материал и други доказателства. Проверени са маршрутите, местата, на които яхтата е спирала, както и данните, свързани с нейното наемане и използване.

Това е един от парадоксите на тайните операции.

Колкото по-сложна е подготовката, толкова повече следи остават.

Има договор за наем. Има плащания. Има маршрут. Има пристанища. Има комуникации. Има хора, които са видели плавателния съд. Има навигационни данни.

Дори когато част от цифровата информация е изтрита, различните следи могат да бъдат съпоставени.

Една привидно изолирана операция постепенно се превръща в мрежа от зависимости.

Именно този тип криминалистика е в основата на опита на германските власти да възстановят какво се е случило.

Но какво означава това за Черно море?

Тук историята става особено важна за България.

Саботажът на „Северен поток“ показа, че подводната критична инфраструктура трябва да бъде разглеждана като потенциална цел не само на държави с големи военни способности, но и на малки, специализирани групи, които могат да използват цивилни плавателни съдове.

Това не означава, че всяка яхта е потенциална заплаха.

Означава, че морското наблюдение трябва да отчита и необичайно поведение на иначе цивилни плавателни съдове.

Но пренасянето на сценария от Балтийско море към Черно море не може да стане механично.

Причината е проста – дълбочината.

„Турски поток“ е съвсем друга задача

Подводният участък на „Турски поток“ преминава през Черно море и достига максимална дълбочина от около 2200 метра.

Разликата спрямо 70–80-те метра при „Северен поток“ е огромна.

На такава дълбочина традиционното водолазно спускане от цивилна яхта не е реалистичният сценарий. Потенциална операция би изисквала съвсем различен клас техника и организация.

Това не премахва риска, а променя неговия характер.

При дълбоководната инфраструктура потенциалната заплаха се измества към специализирани подводни системи, дистанционно управлявани или автономни апарати и по-сложна логистика.

България е част от картината

За България това не е абстрактен въпрос.

Газът, който влиза в българската газопреносна система през турската граница, е част от регионална инфраструктура, през която се осъществяват доставки и транзит към Сърбия, Унгария и други пазари.

Това означава, че сигурността на системата не зависи само от морския участък на газопровода.

Важни са и съоръженията на сушата – газопреносната мрежа, компресорните станции, измервателните съоръжения, интерконекторите и системите за управление.

Уязвимостта на една енергийна система не се определя от най-силния ѝ елемент, а от връзките между отделните ѝ части.

Подводната заплаха вече не изглежда като от филм

Саботажът на подводен газопровод дълго време можеше да бъде представян като операция, която изисква военна подводница, специални сили и огромна логистика.

Историята с „Андромеда“ постави тази представа под въпрос.

Ако германската версия бъде потвърдена окончателно от съда, тя ще покаже колко трудно може да бъде разграничена обикновената морска активност от подготовката на операция срещу критична инфраструктура.

Това е сериозно предизвикателство за държавите.

В морето има хиляди плавателни съдове – риболовни лодки, яхти, товарни кораби, изследователски платформи.

Повечето от тях са напълно законни.

Затова защитата на подводната инфраструктура не може да се основава само на търсенето на „подозрителни кораби“.

Необходима е комбинация от морско наблюдение, разузнавателна информация, анализ на поведението на плавателните съдове, подводни сензори и способност за бърза проверка на необичайна активност.

Една яхта не може да събори енергийната сигурност на Европа

И все пак въпросът от началото остава.

Може ли няколко души и една яхта да съборят енергийната сигурност на Европа?

Не.

Но могат да покажат, че инфраструктура за милиарди евро има уязвими точки, до които достъпът не изисква непременно военна флотилия.

Това е големият урок от „Северен поток“.