Проучване в шест големи европейски държави показва, че при избор между по-широко използване на климатици и ограничаване на въглеродните емисии повече хора биха поставили на първо място охлаждането на домовете. Резултатите идват след четири екстремни горещи вълни, които причиниха хиляди допълнителни смъртни случаи в Европа, припомня The Guardian. Допитването, проведено от YouGov във Франция, Германия, Италия, Полша, Испания и Великобритания, показва, че между 30% и 52% от анкетираните в шестте страни са се притеснявали за здравето на семействата си при температури около или над 40 градуса.

Много хора признават и че не успяват да поддържат домовете си достатъчно прохладни. Делът им варира от 27% в Испания до 41% във Франция и 53% в Германия. Затова значителна част от европейците искат правителствата да предприемат мерки, които да улеснят охлаждането на жилищата.

Между 61% и 73% от участниците в отделните държави подкрепят климатичните системи да бъдат инсталирани като стандарт във всички нови жилища. Още между 65% и 75% смятат, че трябва да се улесни поставянето на климатици, без да се изисква специално разрешение от местните власти или наемодателите. Между 52% и 66% пък биха подкрепили държавни субсидии за собствениците на жилища, които искат да инсталират климатик.

Във всички страни с изключение на Италия по-голямата част от анкетираните – между 41% и 48% – смятат, че насърчаването на климатиците с цел ограничаване на последиците от горещите вълни трябва да бъде приоритет пред намаляването на въглеродните емисии. На обратното мнение са между 20% и 33% от участниците.

Като цяло европейците виждат по-голяма полза от климатиците за справяне с жегите, отколкото като заплаха за климатичните показатели на държавите си. Между 29% и 61% смятат, че по-широкото използване на климатици би имало сериозен ефект за ограничаване на вредите от горещините. За сравнение, само между 19% и 40% очакват значително влияние върху климатичните показатели на страната си.

Въпреки това климатичните системи все още са значително по-малко разпространени в Европа, отколкото в САЩ, където 93% от хората разполагат с централна или преносима климатизация. В Италия делът достига 63%, а в Испания – 58%. Във Франция климатици имат около 30% от домакинствата, в Полша – 23%, в Германия – 16%, а във Великобритания – едва 11%.

Ниското разпространение обаче не означава, че европейците са против климатизацията. В повечето държави отношението към нея е предимно положително – между 46% и 60% от хората я приемат добре, докато между 31% и 39% са неутрални. Франция е изключение, където 20% имат негативно отношение, като особено силна е съпротивата сред избирателите с леви политически убеждения.

Климатизацията постепенно се превръща и в нов фронт на европейските политически и културни спорове. Основните партии са обвинявани от някои свои опоненти, че ограничават по-масовото използване на климатици по „идеологически“ екологични причини. В същото време крайнодесни политически сили, които по принцип са скептични към мерките срещу климатичните промени, все по-често представят климатизацията като необходимост.

Експерти в Европа признават ползите от климатиците, особено за хората, които са най-уязвими при екстремни температури. Много специалисти обаче настояват, че охлаждането на домовете не трябва да се ограничава само до механични системи. Сред дългосрочните решения те посочват повече сенчести пространства, по-добра изолация на сградите, външни щори и покриви, които отразяват слънчевата светлина.

Причината е, че климатичните промени вече правят екстремните метеорологични явления по-чести и по-интензивни. Учените от години предупреждават, че глобалното затопляне, причинено от човешката дейност, допринася за по-продължителни и тежки горещи вълни, суши и силни бури.

В същото време основната пречка пред разпространението на климатиците се оказва не толкова екологична, колкото финансова. Между 51% и 75% от хората без климатик в отделните държави посочват цената като основната причина да не притежават такъв. Влиянието върху климата е значително по-малък фактор – между 6% и 17%, с изключение на Франция, където достига 27%.

Макар мнозинството да подкрепя по-лесния достъп до климатизация, между 35% и 46% във всяка от страните смятат, че голяма част от проблемите, свързани с прегряването на домовете, могат да бъдат решени и без климатици.

Когато са попитани какви трябва да бъдат приоритетите на правителствата, между 27% и 42% посочват алтернативни решения за охлаждане на жилищата – например външни щори, по-добра изолация и светлоотразяващи покриви. Само между 12% и 20% поставят на първо място климатичните системи.

Данните показват и ясна разлика между домакинствата с климатик и тези без. Между 79% и 85% от хората, които разполагат с климатизация, казват, че са успели да поддържат комфортна температура в домовете си по време на последните горещи вълни. При хората без климатик този дял е едва между 35% и 47%.

Но тази тенденция може да има много висока цена.

Омагьосаният кръг на климатизацията

Климатизацията създава един от най-опасните омагьосани кръгове на съвременната екология: колкото по-горещо става, толкова повече климатици пускаме, а това допълнително затопля планетата. Според данни на Международната агенция по енергетика (IEA) и Програмата на ООН за околната среда (UNEP), охладителните системи вече генерират над 7% от всички парникови емисии в света. Зад този процент стои двоен механизъм на замърсяване, който превръща спасението от жегата в климатичен капан.

Основният проблем идва както от огромното количество електроенергия, което климатичните системи консумират, така и от използваните хладилни агенти. Климатиците и вентилаторите са отговорни за около 20% от електроенергията, потребявана в сградите по света, а когато тя се произвежда от изкопаеми горива, охлаждането води до значителни допълнителни въглеродни емисии.

Другият проблем са хладилните агенти, използвани в много съвременни системи. Хидрофлуоровъглеводородите не разрушават озоновия слой, но могат да имат между 1000 и 4000 пъти по-силен ефект върху глобалното затопляне от CO₂ за 100 години. При течове, ремонт или неправилно изхвърляне те попадат в атмосферата и засилват климатичните промени.

Екстремните горещини допълнително увеличават натиска върху електроенергийните мрежи. При тежки горещи вълни климатизацията може да достигне до половината от пиковото натоварване на мрежата. Самите уреди пък отделят топлина навън, което допринася за ефекта на градския топлинен остров и може да повиши нощните температури в градовете с 1–2 градуса. Така се създава порочен кръг – по-високите температури водят до повече използване на климатици, а те допринасят за допълнително затопляне на градската среда.

Тенденцията може да се задълбочи през следващите десетилетия. Според прогнозите на IEA, ако не бъдат въведени по-ефективни технологии и алтернативи като пасивно охлаждане и по-добре проектирани сгради, потреблението на енергия за охлаждане на сградите може да се утрои до 2050 г., достигайки около 5600 TWh годишно.

Затова предизвикателството не е просто да охлаждаме повече, а да го правим с по-малко енергия. По-добрата изолация, засенчването, отразяващите покриви, естествената вентилация и по-ефективните климатични системи могат да намалят зависимостта от механичното охлаждане. В противен случай решението, с което днес се опитваме да избягаме от жегата, рискува да направи утрешните горещини още по-тежки.