Бившият британски премиер Гордън Браун* предупреди, че светът навлиза в период на все по-голяма нестабилност, в който международният ред, основан на правила, отстъпва пред политика, при която силата и принудата се превръщат в определящи фактори.

В авторски коментар за "Гардиън" той посочва, че страховете от Трета световна война в Европа са по-силни, отколкото по всяко време след Карибската криза от 60-те години на XX век.

Браун започва анализа си с една от най-тежките задачи, които според него стои пред новия британски премиер Анди Бърнам, изготвянето на т.нар.

 „писмо на последната инстанция“ 

 В него министър-председателят на Великобритания дава инструкции на командирите на ядрените подводници как да действат в случай на ядрена атака срещу страната и разрушаване на нормалната система за командване. Браун припомня, че преди две десетилетия самият той е подписал такъв документ, в който е трябвало да посочи дали Великобритания трябва да отвърне на ядрена атака и, ако да, дали целите да бъдат цивилни агломерации или военни обекти.

Според Браун настоящата международна ситуация е особено тревожна на фона на приближаването на

„Часовника на Страшния съд“,

създаден от атомните учени, към полунощ. Той посочва, че Япония, Южна Корея, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Египет, Полша и Германия обсъждат придобиването на ядрени оръжия или разполагането им на своя територия.

По думите му светът преминава от международен ред, основан на правила, към ред, основан на силата, при който надделяват принудата и грубата сила.

Браун обвинява руския президент Владимир Путин, че е изоставил всякакво привидно придържане към международното право. Той цитира думите на Путин, че „никой не е готов да играе по правила, определени от един човек някъде далеч“. Бившият британски премиер посочва и предупреждението на китайския президент Си Дзинпин, че обединението с Тайван „не може да бъде спряно от никаква сила или от когото и да било“.

В анализа си Браун критикува и президента на Съединените щати Доналд Тръмп. Според него заплахите на американския президент за унищожаване на Иран, както и отправената от него заплаха да бъде бомбардиран дори съюзник като Оман, показват

пренебрежение към основните стълбове на предишния международен ред,

 воден от Съединените щати – правата на човека, многостранното сътрудничество, хуманитарната помощ и върховенството на закона.

Въпреки това Браун вижда причина за надежда. Според него нарастващите страхове от конфликти са съпроводени от ясно обществено желание за международно сътрудничество.

Той се позовава на проучване, проведено от Focaldata сред повече от 36 000 души в 34 държави за новата му книга и от името на Rockefeller Foundation. Участниците са били попитани дали биха подкрепили международното сътрудничество, ако то изисква известен компромис с националния интерес.

55% от анкетираните са отговорили положително, докато 20% са били против. Според Браун резултатът показва отхвърляне на политиката „Америка на първо място“, „Русия на първо място“, „Китай на първо място“ или „моята страна на първо място“.

Повече от 70% от световното население, посочва още той, иска правителствата да защитават правата на човека и върховенството на закона, да предприемат действия по отношение на климатичната криза, изкуствения интелект и киберсигурността и да финансират хуманитарна помощ.

Последващо изследване показва още по-висока подкрепа за създаването на

глобална система, която да гарантира политики за мир и стабилност,

 но и за защита на човешкото достойнство. Около 80% от хората по света според Браун подкрепят такава система, която да включва действия срещу бедността, болестите, глада и неграмотността.

Бившият британски премиер посочва и фактор, който според проучването увеличава подкрепата за международното сътрудничество. Хората, които са активни в своите общности и имат контакти, преминаващи отвъд етнически и религиозни разделения, са с 50% по-склонни да подкрепят международно сътрудничество, дори когато то предполага известна жертва на националния интерес.

„За да възстановим подкрепата за сътрудничеството през границите, трябва да започнем с възстановяването на общностите у дома“, пише Браун.

Той поставя и въпроса кой може да обедини държавите в условията на преход от еднополюсен към многополюсен свят, в който Съединените щати вече не са единственият център на влияние, а Китай продължава да укрепва позициите си.

Според резултатите от проучването трите големи ядрени сили, Съединените щати, Китай и Русия, са по-непопулярни от всякога. Вместо тях световното обществено мнение вижда потенциални обединяващи сили най-вече в Канада, Австралия, Италия, Япония, Великобритания, Франция, Бразилия и Южна Корея, в този ред.

Браун отбелязва, че именно в тези държави гражданите са най-склонни да подкрепят международното сътрудничество и да приемат лидерска роля – подход, застъпван от канадския премиер Марк Карни и финландския президент Александер Стуб.

Според Браун обаче остава въпросът дали подобна група от държави би могла да се противопостави на Съединените щати и Китай по ключови теми като ядреното разоръжаване, изкуствения интелект и регулирането на киберпространството.

Той посочва, че останалите държави извън Русия, Китай и Съединените щати и техните сателити контролират 75% от гласовете в Международния валутен фонд и Световната банка. Те разполагат и със значителни мнозинства в Световната търговска организация и Световната здравна организация, както и с 12 от 15-те гласа и два от петте гласа с право на вето в Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации.

Поради това Браун смята, че тези държави разполагат с възможност да постигнат напредък по принципите на международното сътрудничество и да реформират международните институции, така че те да отговорят по-ефективно на климатичната криза, необходимостта от хуманитарна помощ, установяването на мир и борбата с бедността.

Браун призовава държавите, споделящи тези възгледи,

да договорят програма за действие за 2027 г.

с новия генерален секретар на Организацията на обединените нации, който трябва да започне мандата си през следващата година.

По думите му американското общество също предпочита международното сътрудничество пред едностранните действия и иска Съединените щати да упражняват лидерство чрез убеждаване, а не чрез принуда.

В заключение Браун заявява, че в настоящия момент напредъкът ще зависи от координираните действия на Великобритания и държавите, които подкрепят международното сътрудничество. „Нашите граждани гледат с надежда към един по-добър свят, а един разтревожен свят гледа към нас“, пише бившият британски премиер. I БГНЕС

*Гордън Браун беше министър-председател на Великобритания от 2007 до 2010 г. и е специален пратеник на Организацията на обединените нации за глобалното образование. Коментарът му е публикуван от The Guardian на 26 август.