Пазарът на електрически автомобили у нас бележи рекорден растеж през последните години. България е сред лидерите в Европейския съюз по ръст на продажбите, като към средата на 2026 г. всяка десета продадена нова кола у нас е електрическа.

Всичко това се дължи не на целанасочена държавна политика, а защото бизнесът и хората се убедиха в предимствата на електромобилите. Разходите за гориво са значително по-малки, цената им вече е приемлива - има модели под 20 000 евро, а батерията издържа на дълги разстояние. Към всичко това трябва да се добави и разгръщането на мрежата от бързи и свърхбързи зарядни стнции в големите градове и по основните пътни артерии, както и увеличаване на конкуренцията сред вносителите.

Ръст на продажбите

Пазарът на електрически автомобили отбелязва стабилен растеж през изминалото десетилетие тръгвайки от ниска база. Но ако през последните години продажбите растяха с 3-4% на месец, от март тази година те се увеличиха на 5-6%. Това означава регистрация между 1400 и 1850 електромобила месечно - нови и употребявани.

Така към началото на август общият брой на регистрираните електрически автомобили у нас достига 36 515, според порталa за достъп до отворени данни за страната.

За сравнение през юли миналата година те са били 22 441 или с над 14 000 по-малко.

Въпреки стабилния растеж, броят на електромобилите остава едва около 1.1 на сто от всички регистрирани коли у нас, които са над 3.3 милиона. При покупката на нови автомобили обаче делът на изцяло електрическите вече достига около 7.6% от пазара.

Причините за този растеж са комплексни - все по-добри автомобили с електрическо задвижване, високите цени на горивата за колите с двигатели, осезаемо по-ниските разходи за експлоатация и поддръжка на електромобил спрямо конвенционален и не на последно място много добре развитата мрежа от публични зарядни станции, коментира Димо Колчев, изпълнителен директор на една от големите компании за зарядни станции "Eldrive България". Той отбеляза, че този ръст се дължи на чисто пазарни и икономически причини, защото Бълагрия е една от малкото страни в ЕС, в която няма никакви субсидии за електромобилност.

Дълго време хората чуваха митове и легенди за електрическите автомобили - стават само за в града, няма станции, висиш часове да зареждаш, ако намериш случайно, ако нямаш гараж всяко предимство изчезва, до морето ще зареждаш повече от колкото ще шофираш…

Благодарение на развитието на технологиите и инфраструктурата, днес всичко това вече е в миналото. В големите градове зарядни станции вече има по бензиностанции, търговски центрове, магазини, офис сгради, заведения и на много други локации.

Най-купуваните електрички

Така по улиците и пътищата у нас днес могат да се видят всякакъв клас електромобили - от маломерни електрички до свръх луксозни лимузини. Това се дължи както на разноообразните нужди и предпочитания на клиентите, така и на много по-сериозното предлагане. Ако до преди няколко години беше нормално една марка да предлага един модел на ток, то днес повечето производители имат по няколко изцяло електрически модела, които покриват почти всеки сегмент.

Цените на новите електрически автомобили с днешна дата също са приемливи и конкурентни на тези на бензин и дизел. На пазара има модели на ток за под 20 000 евро с ДДС. Това стана възможно заради силната конкуренцията между традиционните европейски производители, американския пионер Tesla и мощната вълна от азиатски брандове.

По данни на вносителите на автомобили за 2025 г. лидер по продажби на нови електромобили в България е Hyundai с 479 регистрации. През тази година картината се допълва от масовото навлизане на достъпни градски модели и кросоувъри. Въпреки че Tesla няма свое представителство в България, нейният Model Y остава един от предпочитаните на нашия пазар. Кросовърът на Hyundai Ioniq 5 привлича купувачите с бързото си 800-волтово зареждане и футуристичен дизайн. С цена под 25 000 евро новият компактен SUV Elroq на чешкия бранд Skoda, част от групата на VW, също се превърна в хит след пазарната си премиера, твърдят търговци.

При липсата на държавни стимули за електрическа мобилност цената е водещ фактор за българските шофьори. Така въпреки че е с по-скромен пробег - до 225 км, и с по-ниска мощност, Dacia Spring също е много търсен автомобил от компании за доставки и градски шофьори, които зареждат колата си у дома.

От началото на годината се наблюдава китайска вълна при продажбите на нови автомобили, като те държат вече близо 8 на сто от общия пазар, а при електромобилите делът им е още по-голям. Световният гигант BYD официално стъпи на българския пазар през пролетта на 2026 г. и даде сериозна заявка, като започна да се изкачва в класацията по продажби.

В премиум и луксозния сегмент българите остават верни на германската марка BMW, която се представя силно и на ток. Моделите i4 (електрическо Гран Купе) и технологичният SUV iX са сред най-често срещаните премиум електромобили по пътищата ни. Силна конкуренция им прави компактният електрически SUV EX30 на Volvo, благодарение на който близо 30% от всички продажби на марката в България са изцяло електрически.

Над 15 години вече електромобилите са в експлоатация и всички притеснения, че след четири - пет години батерията ще е за смяна се оказаха безпочвени. Това, което стана ясно, е че за 5 години разходите за поддържане на електромобила се равняват на едногодишно обслужване на конвенционалния автомобил. Гаранциите на производителите за надеждността на батериите е между 8 и 10 години в повечето случаи. Вече се говори за батерии с нова технология на химичните процеси - т. нар. твърдотелни батерии, които ще са с доживотна гаранция и първите автомобили с тях вече се тестват.

Зарядната инфраструктура

Притесненята за зареждането на автомобила отдавна са в миналото. Тази инфраструктура претърпя мащабна еволюция, като страната ни се нарежда сред отличниците в ЕС по съотношение между брой автомобили и публични зарядни точки. В България има около 3400 публични зарядни станции, които осигуряват около 5000 индивидуални зарядни точки. На една станция може да има между 1 и 12 зарядни точки, което означава, че е възможно едновременното зареждане на няколко автомобила.

Близо две трети от зарядните станции са бавни AC (7 - 22 kW) и са разположени предимно в градовете. Останалата една трета са бързи и ултрабързи DC локации (от 50 до 400+ kW) – основно по магистрали и бензиностанции.

Проблем на пазара обаче остава силното регионално неравенство. Съвсем естествено София е абсолютният лидер с концентрация от над една трета (35%) от цялата зарядна инфраструктура в страната. Причината е, че над половината от електрическия автопарк в страната е регистриран в столицата. Според данни от локаторите PlugShare и Electromaps, в София и периферията ѝ се намират най-много градски бавни AC станции - в молове, супермаркети, бизнес центрове и общински паркинги.

Зарядните станции са предимно в големите градове, но има и по магистралите Сн.Mediapool

При пътуването на дълги разстояние страната ни постепенно наваксва с изграждането на бързи DC станции, благодарение на силната конкуренция. Най-добре обезпечената магистрала - поне до Пловдив, е "Тракия", която е най-натоварената. Почти всяка голяма бензиностанция на нея има бързи зарядни устройства с мощност 150 - 300 kW. Магистрала "Струма" също е добре покрита заради огромния трафик към Гърция.

Спорд Димо Колчев, изпълнителен директор на "Eldrive България", съотношението на регистрирани електромобили към налични публични зарядни точки е много над средното в Европа. По този показател България е на едно от челните места. В ЕС една зарядна точка средно обслужва 12 автомобила, а у нас - шест. Наличната зарядна инфраструктура е напълно достатъчна да поеме дори двойно повече от регистрираните в момента електромобили без проблем, смята той.

Въпросът вече не е дали има къде да се зарежда електромобил по пътната мрежа, а кой оператор да бъде предпочетен на база конкурентни предимства и екосистема.

Най-голямата зарядна мрежа в страната е Eldrive с над 1000 зарядни станции и 1500 зарядни точки. Мрежата се управлява от компанията "ИлекТрик Спейс" ЕАД, която е собственост на "Елдрайв Холдинг" АД. Зад този мащабен регионален проект стоят изцяло български мениджъри и водещи местни финансови инвеститори, подкрепени от големи международни банкови институции. През 2023 г. компанията майка "Елдрайв Холдинг" сключи историческо споразумение с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за 40 милиона евро. Този огромен ресурс е предназначен за инсталирането на хиляди нови станции в България, Румъния, Литва и Латвия до края на 2026 г. Интересен факт е, че създателите на Eldrive са същите, които стоят зад Spark - първата и най-голяма платформа за споделени електромобили в България и Балтийския регион. Двете компании работят в тясна синергия - Eldrive осигурява зарядната инфраструктура, а автомобилите на Spark са нейният най-голям и редовен корпоративен клиент.

Другата изцяло българска инвестиция е EVPoint с близо 400 локации и над 1000 зарядни точки в цялата страна. Това е най-бързо развиващата се мрежа през последната година. Марката е едновременно оператор и един от най-големите български производители и вносители на хардуер за зарядни станции. Мрежата се развива и управлява от дружеството "Финес Енерджи" ООД. Ключовата фигура зад проекта е на предприемачът Калин Стойчев, който е един от пионерите в EV сектора у нас, като едновременно с това е собственик и на голям бизнес за месопреработка.

На българския пазар навлезе и голям международен играч в този бранш - Electrip, който вече има 250 зарядни станции. Консорциумът "Electrip Global" е създаден през 2023 г. като партньорство между глобалния инфраструктурен фонд Wren House, базиран в Лондон, и турския енергиен гигант "Zorlu Enerji". Освен у нас, те развиват мрежи още в Италия, Франция, Полша, Гърция, Хърватия и Турция. В България развиват както градски AC станции (22 kW), така и бързи магистрални DC локации от 60 kW до 400+kW.

Цени за зареждане

Цената за бърза и супер бърза зарядна инфраструктура се определя на зареден киловатчас електроенергия и е между 0.38 и 0.46 евро с ДДС и без отстъпки днес. Някои оператори предлагат абонаменти, с които срещу дребна фиксирана сума месечно цената за киловатчас пада до 0.30 евро.

Средно зареждането на батерия с капацитет от 60 киловатчаса от 10% до 80%, струва около 16 - 17 евро. С тази електроенергия могат да се изминат между 200 и 250 км, като колата ще има 10% остатъчен пробег. На 100 км разходът е 8-9 евро при зареждане на публични станции и то без отстъпки. Ако се зарежда вкъщи, цената на 100 км пробег е около 3 евро.

Последните модели с 800V архитектура на батериите позволяват зареждане с до 400 kW на час и зареждане между 10% и 80% в рамките на 12 - 15 минути Сн.ЕПА/БГНЕС

За скоростта на зареждане лимитиращият фактор е автомобилът, а не станцията. Бързозарядната инфраструктура е с мощност между 50 kW и 720 kW. Повечето масови електромобили, обаче, могат да зареждат с не повече от 180 kW на час и то за кратък период от време, след което скоростта започва да спада. Средната скорост на зареждане за масовия електромобил в момента е около 100 - 120 kW на час. За същата 60 киловатчасова батерия, това означава зареждане от 10% до 80% в рамките на 15 до 20 минути.

Последните модели с 800V архитектура на батериите позволяват зареждане с до 400 kW на час и зареждане между 10% и 80% в рамките на 12 - 15 минути, но с реален пробег от над 600 км с една батерия.

Предизвикателствата

Въпреки рекордните темпове на растеж, България остава изправена пред специфични структурни проблеми.

За разлика от водещите пазари в ЕС, като Германия и Франция, в България все още няма национална програма за директни финансови грантове при покупка на електромобил от физически лица. Стимулите се свеждат до безплатно паркиране в "синя" и "зелена" зона в градовете и освобождаване от годишен данък върху превозното средство. Но и това предимство е поставено под въпрос заради липсата на места за паркиране в големите градове. В София например Столичният общински съвет премахна някои от предимствата на електромобилите, но съдът блокира реформата в паркирането.

Пазарът в България показа, че потребителският интерес се развива бързо дори и без сериозно държавно подпомагане. Очакванията са до края на годината пазарният дял на новите електромобили да се стабилизира трайно на нива над 9%, подкрепен от очакваното навлизане на масови модели в ценовия клас под 25 000 евро.

Като цяло обаче общият автопарк в България остава силно застаряващ - над 65% от внасяните коли са втора ръка на възраст над 10 години, а бензиновите и дизеловите автомобили все още са най-предпочитани.

Лили Границка