Фосилизирани зъби от най-малко седем вида древни акули разкриват, че днешната египетска пустиня някога е била дъно на топло и богато на живот море

Трудно е да си представим акули сред пясъците на египетската Западна пустиня. Преди около 70 милиона години обаче районът е изглеждал по съвсем различен начин – там се е простирало топло тропическо море, в което са обитавали множество морски хищници.

Именно доказателства за този изгубен свят откриха палеонтолози на платото Абу-Тартур. Сред фосфатните пластове учените са намерили 14 фосилизирани зъба, принадлежащи на пет вида акули, които досега не са били установявани на това място. Заедно с по-ранни находки броят на идентифицираните видове в района достига най-малко седем.

От морско дъно до пустиня

Днес районът е един от най-сухите пейзажи на планетата. В края на Креда обаче Северна Африка е била част от огромна морска система. По-високите морски нива и по-топлият климат са позволявали на морето да покрива значителни части от териториите, които днес са пустини.

Фосфатните отлагания във формацията Дуви са запазили следи от тази древна екосистема. Според изследователите условията в района са били благоприятни за развитието на изключително продуктивна морска среда, богата на хранителни вещества и живот.

Зъбите разкриват кои са били хищниците

Сред новите находки има зъби с впечатляващо различна форма – някои са тънки и игловидни, други са широки и назъбени, а трети имат характерна извивка.

Учените са ги свързали с пет изчезнали вида акули: Cretalamna cf. maroccana, Scapanorhynchus cf. raphiodon, Serratolamna cf. serrata, Squalicorax bassanii и Squalicorax pristodontus. Два от тях са регистрирани за първи път в Египет. Особено интересна е Scapanorhynchus cf. raphiodon – акула с характерни игловидни зъби, която може да се окаже най-младият известен представител на този вид и първата му регистрирана находка в Африка.

Снимка: Cretaceous Research (2026)

Не са загинали всички наведнъж

Въпреки ефектното определение „гробище на акули“, учените правят важно уточнение. Находката не е доказателство за еднократно масово измиране на седем вида акули.

Фосфатният пласт се е натрупвал бавно, а зъбите са се събирали в него в продължение на различни периоди. Затова находката по-скоро представлява своеобразен „архив“ на древната екосистема, който показва, че в района са съществували различни акули и различни хранителни ниши.

Пустинята пази спомен за изгубен океан

Откритието дава на учените още една част от пъзела за древните морета, покривали Северна Африка. Подобни фосфатни находища в други части на региона също съдържат останки от множество видове акули, което подсказва, че по крайбрежието на древното море са съществували богати и устойчиви морски екосистеми.

Днес от този свят са останали само следи, скрити в скалите. А сред най-впечатляващите от тях са зъбите на хищници, които са ловували в морето десетки милиони години преди появата на човека.

Изследването е публикувано в научното списание Cretaceous Research