Цената на петрола премина границата от 100 долара за барел за първи път от юли насам, след като ново изостряне на военните действия в Близкия изток засили опасенията за глобалните доставки на суровината. Фючърсите на сорта Брент – основният международен ценови ориентир – поскъпнаха с 2,1% в сряда до малко над 100 долара за барел. За последно котировките бяха над това ниво на 24 юли.

Новият скок идва на фона на продължаващата битка между САЩ и Иран за контрола върху Ормузкия проток – ключов маршрут за световната търговия с енергийни суровини. Преди началото на войната през него преминаваше около една пета от глобалните доставки на петрол и газ. В момента Вашингтон и Техеран са въвлечени в поредица от взаимни удари.

Американските военни съобщиха във вторник вечерта, че са унищожили пет ирански петролни танкера. Според Вашингтон ударите са били извършени, след като Корпусът на гвардейците на Ислямската революция два пъти през седмицата е атакувал американски военен кораб с балистични ракети.

В сряда Иран заяви, че е отвърнал на последните американски удари, като е атакувал два американски плавателни съда и осем петролни танкера, нанасяйки им „тежки щети“. Иранските революционни гвардейци съобщиха още, че са атакували 10 кораба, които са се опитали да преминат през обявена от Техеран за забранена и опасна зона в Ормузкия проток.

Иранската страна съобщи и за балистични ракетни удари по американската военновъздушна база „Ал-Азрак“ в Йордания. По данни на Техеран са били поразени хангари за поддръжка и ремонт, съоръжения за подготовка и укрития за изтребители.

Петролът вече беше започнал да поскъпва след атаки на подкрепяните от Иран хути в Йемен срещу енергийни съоръжения в Саудитска Арабия. В ранните часове във вторник групировката изстреля десетки балистични ракети и дронове по обекти в страната.

Саудитското енергийно министерство съобщи, че атаките са довели до временно спиране на част от операциите. Специализирани екипи са били изпратени да овладеят пожарите на няколко места и да оценят нанесените щети. Властите в Рияд обаче не уточниха кои точно обекти са били поразени и какъв е размерът на разрушенията.

Атаките представляват сериозна ескалация на конфликта, тъй като хутите отново въвличат Саудитска Арабия във военните действия след повече от десетилетие на напрежение.

Гражданската война в Йемен беше относително затихнала, след като през 2022 г. враждуващите страни се договориха за прекратяване на огъня. Военните действия обаче се възобновиха през юли, след като хутите обявиха блокада на саудитските пристанища и започнаха атаки срещу танкери в Червено море.

Рияд смята, че Техеран насърчава действията на хутите. Групировката вече заплашва да затвори и протока Баб ел-Мандеб – важен морски маршрут, който придоби още по-голямо значение за износа на саудитски петрол след затварянето на Ормузкия проток от Иран. Това допълнително увеличава риска за световните доставки на петрол.

Саудитска Арабия се включи пряко във войната в Йемен през 2015 г., когато оглави коалиция срещу хутите. Групировката беше превзела столицата Сана и отстранила международно признатото правителство.

Новата ескалация идва на фона на предупреждения от търговци и анализатори, че петролният пазар може отново да се изправи пред недостиг на доставки, докато държавите започват да използват стратегическите си резерви.

Цената на петрола достигна 126 долара за барел в края на април, но впоследствие спадна до около 70 долара, след като САЩ и Иран постигнаха меморандум за разбирателство. Временното споразумение трябваше да удължи постигнатото през април примирие с 60 дни, да постави началото на постепенно отваряне на Ормузкия проток и да създаде основа за окончателно уреждане на продължаващия вече шест месеца конфликт. Договореностите обаче бързо се разпаднаха, а през последните шест седмици цените на петрола постепенно се повишават на фона на поредицата от взаимни удари между Вашингтон и Техеран.

Миналия месец президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви нова кампания на „икономическа война“ срещу Иран. Администрацията му се опитва да засили натиска върху Техеран чрез морска блокада на иранските пристанища и заплахи за санкции срещу държави и компании, които продължават да търгуват с Ислямската република.

Ирански представители са заявили готовност да се върнат към меморандума от юни, но само ако САЩ отменят блокадата, възстановят изключението, позволяващо на страната да продава петрол, и осигурят достъп до замразени ирански средства, държани в чужбина. Според запознати с преговорите обаче администрацията на Тръмп е дала да се разбере пред посредници, че меморандумът, чийто срок изтече миналия месец, вече не е в сила и Вашингтон не възнамерява да се връща към него.