Банките опровергаха „митовете“ за печалбите и таксите си във връзка с обявеното от правителството намерение да въведе данък „свръхпечалба“ върху сектора през 2027 г. От данните става ясно, че ръстът на банковите печалби е значително по-малък от този, съобщен от кабинета, таксите формират доста по-малка част от печалбата им в сравнение с тези в ЕС. Опровергават и твърдението, че не допринасят достатъчно за обществото.

Правителството твърди, че банковите печалби бележат ръст от 588% в шестте години между 2020 г. и 2025 г. Както Mediapool писа, това не се потвърждава от данните на Българската народна банка (БНБ), най-вероятно заради разминавания между информацията на централната банка и Националната агенция за приходите (НАП).

„Ръстът на печалбата не е 588%"

Фактите са, че през 2019 г. печалбата на банковия сектор е 0.82 млрд. евро, а през 2025 г. – 1,85 млрд. евро, което е далеч под 588% ръст (по-точно 126% ръст, б. р.), твърди Асоциацията на банките в България (АББ) в съобщение до медиите. Правителството обаче е взело пандемичната 2020 г., когато банковата печалба спада с 51% до 0.42 млрд. евро. Но дори ако тя се вземе за отправна точка, ръстът не е 588%, а 341%, става ясно от съобщението на банковата асоциация.

„Темпът на нарастване на печалбата напълно съответства на този при активите, капитала и кредитното портфолио, както и при други макроикономически индикатори като БВП, които са нараснали приблизително 2 пъти за периода 2019-2025 г. Не може да се говори за нарастване само на една от тези величини – всички те логично и пропорционално се повишават в съвкупност, вследствие на икономическата активност и положителното развитие на икономиката в страната“, твърдят от АББ.
„Таксите носят половината от печалбата на банките"

Банковите такси не са толкова високи, колкото всички си мислят, става ясно още от съобщението на АББ. В него се посочва, че приходите от банкови такси се съдържат в нелихвения доход на банките. По данни на Европейския банков орган средният му размер в ЕС и ЕИП е 28.6%. За цялата банкова система у нас той е 19.5% – далеч под половината и значително под средното. В него се включват също консултантски услуги, управление на активи, брокерски и попечителски услуги, пласиране на емисии, разпространение на инвестиционни продукти и др. Затова таксите, които потребителите заплащат, представляват малка част от тези 19.5%, твърдят от асоциацията.

Проучване на АББ през 2025 г. е показало, че цената на преводите през дигитални канали са до 5.4 пъти по-ниски спрямо тези на хартиен носител, а делът им за банковата система е над 76%. От своя страна, абонаментните пакети за обслужване осигуряват над 6 пъти по-ниска цена спрямо използването на единични услуги от тарифите на банките.

„45% от печалбата на банките се изнася като дивидент"

Инвестициите на банковия сектор значително надвишават изнесените към банките-майки в чужбина дивиденти, става ясно от съобщението на АББ.

Поради кризата, която пандемията предизвика, в периода 2020-2022 г. на банките беше забранено да разпределят дивидент. От 2018 г. насам инвестициите и реинвестициите (изразени в увеличение на собствения капитал на банките) надвишават 5.5 млрд. евро. Ако сравним тази сума, с реализираните през периода печалби, то тя е над 70%. Това означава, че срещу всяко 1 евро печалба, стоят 70 евроцента инвестирани и реинвенстирани обратно в страната.

„Печалбите на банките са от високи лихви"

Статистиката на БНБ категорично опровергава твърденията за високи лихви по кредитите.

„През 2022 г. лихвеният цикъл се обърна и в редица държави по света започна повишаване на лихвите. Банките в България обаче продължиха да понижават лихвите. Ипотечните кредити у нас са най-достъпните в Европа – към края на първото полугодие на 2026 г. ГПР (годишният процент на разходите, б. р.) за жилищни кредити в България е най-нисък в цялата еврозона – 2.75%. Лихвеният процент по новоотпуснати жилищни кредити е още по-нисък – 2.41%", изтъкват от АББ.

Както Mediapool многократно писа, големите банкови печалби през последните години не се дължат на „високи“ лихви по кредитите, а на почти нулевите лихви по депозитите за спестителите. Ощетените в случая са не кредитополучателите, а хората, които държат пари на влог в банка. А въпросните пари на домакинствата, депозирани в банки, са огромни – над 57 млрд. евро към август 2026 г., което е ръст от 17.2% спрямо същия месец на предходната година.

„Банките не допринасят достатъчно за обществото"

Банките опровергават и внушенията, че нямат принос към обществото, като припомнят ефектите, които са поели, заради въведения мораториум върху плащанията по кредити заради Covid-19.

„По време на пандемията в рамките на частния мораториум по кредитите банките отложиха плащания за над 5 млрд. евро. Клиентите получиха възможност да не плащат вноски по своите кредити, докато не възстановят нормалния си ритъм на работа и икономическа активност“, изтъкват от АББ.

Оттам припомнят и инвестициите, които са направили, за въвеждането на еврото – над 255 млн. евро.

„Банките са сред най-големите данъкоплатци, като вследствие на глобалния данък, въведен през 2024 г., те вече са с 50% по-висок данък спрямо другите задължени лица. Същевременно са важен инвеститор в държавни ценни книжа, което подпомага държавата да финансира своя дълг при изгодни условия. Именно обезценката на ДЦК в периода 2020-2022 г. доведе до загуби от приблизително 450 млн. евро. Тъкмо контрастът между този ефект и последвалото възстановяване също е използван при определянето на привидната „свръхпечалба“, посочва още банковата асоциация.