Всички досега разбираха, че трябва да приключим с политическото споразумение до края на годината“, заяви кипърският президент Никос Христодулидис пред POLITICO, визирайки трудните преговори за бюджета на ЕС.

Изборите в Испания обаче означават, че това вече няма да бъде възможно, посочи той. А през следващата година предстоят избори във Франция, Италия и други държави, което допълнително ще усложни ситуацията, прогнозира Христодулидис.

ЕС е изправен пред безпрецедентна дилема: четирите му най-големи икономики се насочват към избори или политически сътресения, които могат сериозно да затруднят способността на съюза да взема решения.

Испания ще гласува следващия месец, като проучванията сочат възможност десницата и крайната десница да дойдат на власт. Франция ще избира нов президент през април, а социологическите проучвания дават предимство на лидера на крайната десница Марин льо Пен. „Алтернатива за Германия“ укрепва позициите си, поставяйки под въпрос политическото бъдеще на канцлера Фридрих Мерц. Междувременно необичайно дълго управляващото правителство на италианския премиер Джорджа Мелони също се насочва към избори през 2027 г.

Последиците вече се виждат.

Тройният натиск

Последната среща на върха на ЕС показа колко трудни ще бъдат предстоящите преговори. След два дни разговори европейските лидери не постигнаха напредък по бюджета от 2 трилиона евро, а вместо това се въвлякоха в неочаквано остър спор за енергийната политика.

В заключенията от срещата не беше спомената възможността за постигане на споразумение по бюджета до края на годината. Държавите членки се противопоставиха на настояването на председателя на Европейския съвет Антониу Коща за споразумение до края на 2026 г. Предстоят още две срещи на върха – през ноември и декември.

Ако и те не доведат до резултат, вече трудните преговори ще се прехвърлят в 2027 г. Тогава предизборните битки вероятно ще оказват още по-силно влияние върху разговорите, а правителствата може да станат все по-неохотни да правят необходимите компромиси.

Опасенията в Брюксел, че наближаващият изборен цикъл ще парализира ЕС, вече започват да се сбъдват. Последната среща на върха показа колко трудно става постигането на компромиси.

Вместо да сключат големи споразумения – с изключение на договореност между Франция и Германия за автомобилния сектор – лидерите затвърдиха досегашните си позиции и търсиха тактически предимства пред политическите си съперници.

Шестима дипломати и представители на институциите, разговаряли с POLITICO при условие за анонимност, описват преобладаващ песимизъм и предупреждават, че през следващите месеци ЕС ще се сблъска със сериозни препятствия.

„Следващата година ще бъде по-лошо“, заяви високопоставен европейски дипломат.

„Това е вярно. Заради изборния календар през следващата година ще бъде много по-трудно както в държавите членки, така и в Европейския парламент“, коментира Карла Тавареш, евродепутат от групата на социалистите и демократите и един от водещите преговарящи по бюджета.

Вътрешните проблеми на ЕС идват в особено неподходящ момент.

От подкопаването на трансатлантическия съюз от американския президент Доналд Тръмп до задълбочаващия се търговски дисбаланс с Китай – Европа е изправена пред нарастващ геополитически и икономически натиск от няколко посоки.

„Те искат да ни разделят. Искат разделението ни“, заяви белгийският премиер Барт де Вевер пред журналисти по време на вечерен брифинг на срещата на върха. Той не назова конкретни държави, но визира сили на изток и запад от Брюксел. „И, разбира се, има области, в които могат да ни ударят.“

Бившият литовски външен министър Габриелюс Ландсбергис, който сега е гостуващ изследовател в Станфордския университет, беше по-конкретен.

„В момента сме подложени на натиск от три страни – САЩ, Русия и Китай“, заяви той.

Вашингтон поставя под въпрос традиционните съюзи, върху които европейската сигурност се гради от поколения. Москва води хибридна война в Европа – от кибератаки и саботажи до опит за атака с дрон на летището в Лайпциг, за който Берлин обвини Кремъл. Пекин затяга контрола си върху критичните вериги за доставки и залива европейските пазари с евтин износ.

Към това се добавя и проблемът с Украйна. Според Международния валутен фонд страната ще има бюджетен недостиг от 30 до 35 млрд. долара през следващата година. Междувременно Русия продължава да нанася удари по енергийната инфраструктура на Украйна в навечерието на тежка зима.

Това е така въпреки договорената от ЕС миналата година помощ за Украйна в размер на 90 млрд. евро.

Ландсбергис определи перспективите пред Киев през следващите месеци като „изключително мрачни“.

„Всичко пада върху плещите на Европа“, заяви той.

Украинският президент Володимир Зеленски също отправи тревожно предупреждение на последната среща на върха. Той заяви пред журналисти, че ако Украйна падне, 20 милиона украинци ще се насочат към ЕС.

„Русия ни убива. Те не искат да спрат“, каза Зеленски.

Едно от възможните решения на финансовите проблеми на Киев са руските активи на стойност около 200 млрд. евро, които остават замразени за неопределено време в базирания в Брюксел финансов депозитар Euroclear.

Засега обаче няма признаци ЕС да постигне съгласие за използването им. Белгия, която блокира предишни опити активите да бъдат използвани в подкрепа на Украйна, продължава да отказва да промени позицията си.

„Нищо не се е променило“, заяви шведският премиер Улф Кристершон, напускайки предсрочно последната среща на върха.

Други възможности, като емитирането на нов общ европейски дълг, също ще изискват трудни компромиси. А точно сега Брюксел разполага с все по-малко пространство за маневриране.

Кой ще поеме лидерството?

Проблемите на ЕС далеч не се изчерпват с бюджета или отделните политики. Политическото бъдеще на някои от най-влиятелните европейски лидери е под въпрос, а Брюксел рискува да загуби стабилните съюзи и опитните политически фигури, които досега са помагали за постигането на компромиси.

„В момента Европа няма очевиден лидер“, коментира друг европейски дипломат. „Урсула фон дер Лайен е влиятелна. Но нямаме Меркел или Митеран.“

Френският президент Еманюел Макрон няма право по конституция да се кандидатира за трети пореден мандат и през април ще трябва да напусне Елисейския дворец.

По време на закрита дискусия на последната среща на върха Макрон е признал, че в последните си месеци на поста няма да разполага с политически мандат да подпише бюджетно споразумение, съобщават четирима европейски дипломати.

Според социологическите проучвания испанският премиер Педро Санчес е напът да загуби властта след осем години управление. Испанците ще гласуват на 29 ноември, което означава, че Санчес ще бъде изцяло погълнат от предизборната кампания по време на срещите на европейските лидери на 13 и 26 ноември.

Председателят на Европейския съвет Антониу Коща настоява споразумението за бюджета да бъде постигнато до края на 2026 г., за да може той да влезе в сила през 2028 г. Той обаче отхвърли опасенията, че предстоящите избори ще попречат на преговорите.

„Живеем в 27 демокрации“, заяви Коща в петък. „Почти всеки месец има избори в някоя държава. Ако изборите са проблем, никога няма да можем да одобрим нов бюджет.“

Независимо от резултатите от вота в Испания обаче, не се очаква страната да има ново правителство преди януари. Според двама европейски дипломати това може да провали бюджетните преговори.

Никой не може да каже колко дълго ще остане на власт германският канцлер Фридрих Мерц. Следващите федерални избори са насрочени за 2029 г., но нарастващата подкрепа за „Алтернатива за Германия“ и рязкото понижение на личния рейтинг на Мерц ограничават готовността му да прави компромиси.

И Италия се насочва към избори през октомври 2027 г. Друг европейски дипломат обаче допуска, че Мелони няма да чака дотогава и може да свика предсрочен вот.

Според високопоставен представител на ЕС януари може да се окаже най-подходящият момент за финализиране на бюджетното споразумение. Това може да бъде последният шанс за договореност, преди политическите сътресения в Европа да направят компромисите още по-трудни.

Досега европейските лидери просто са действали „твърде бавно“, заяви Зигфрид Мурешан, един от водещите преговарящи по бюджета от Европейската народна партия.

„Времето изтича.“