Европейските правителства преосмислят кой трябва да отговаря за защитата на критичната инфраструктура на фона на зачестилите навлизания на дронове и опасенията от хибридни атаки. Някои енергийни компании вече настояват да получат разрешение сами да неутрализират безпилотни апарати, а Франция и Полша са сред държавите, които са предприели конкретни стъпки в тази посока. Германия също преразглежда възможностите за включване на операторите в активната защита.

Това показва проучване на Reuters, базирано на интервюта с над 30 ръководители на компании, представители на властите и експерти по дронове. Според тях технологиите за откриване и неутрализиране на безпилотни апарати се развиват по-бързо от законодателството, което определя кой има право да ги използва и кой носи отговорност при евентуални щети.

Опасенията са, че атака с дронове може да извади от строя енергийни съоръжения и да остави милиони хора без ток или отопление. Подобни прекъсвания неведнъж са настъпвали в Украйна след руски удари.

„Съществува теоретична, но все по-реална възможност тази зима да има прекъсвания на отоплението вследствие на хибридни атаки“, заяви пред Reuters Кристиан Руби, генерален секретар на Eurelectric – европейската организация на енергийния сектор.

Франция дава повече правомощия на операторите

Франция е сред държавите, които вече предприемат конкретни действия. През август парламентът прие закон, който позволява на одобрени оператори на критична инфраструктура и на техни изпълнители да откриват, заглушават и свалят дронове в близост до определени обекти.

Решението идва след поредица от навлизания на безпилотни апарати над критични и военни съоръжения, включително над базата за ядрени подводници Ил Лонг край Брест през декември 2025 г.

Франция планира до 2027 г. да оборудва с такива системи разширен списък от обекти, определени като жизненоважни. Сред операторите, които могат да се възползват от новите мерки, са държавната енергийна компания EDF и железопътният оператор SNCF.

Предвидените технологии включват системи за електронно заглушаване и дронове прехващачи. Изборът ще зависи от характеристиките на съответния обект и конкретната заплаха.

Държавната програма за изпитания във Франция вече оценява различни решения за противодействие на дронове. Организацията Systematic Paris-Region съобщи, че досега са включени три интегратора на системи и 17 решения, като работата по оценяването продължава.

Германия и Австрия също преразглеждат правилата

В Германия противодействието на дронове остава в правомощията на полицията. Министерството на вътрешните работи обаче съобщи пред Reuters, че проучва как операторите на критична инфраструктура и други организации могат законно да участват в активното неутрализиране на безпилотни апарати.

Случаят на летището Лайпциг/Хале през август засили опасенията. Тогава в близост до украински товарен самолет Ан-124 беше открит дрон с експлозиви. Германия обвини Русия за инцидента, но Москва отрече да стои зад него.

Австрия също обяви през септември планове да предостави подобни правомощия на операторите на критична инфраструктура, включително на големите енергийни компании. Министърът на отбраната Клаудия Танер заяви, че държавата не може сама да защитава всеки обект.

Полша вече е предприела по-далечни стъпки. Според оператори, цитирани от Reuters, в страната са внедрени системи за противодействие на дронове, а служители преминават обучение съвместно с армията и полицията. Около критични енергийни обекти са създадени зони с ограничения за безпилотни апарати. Определени охранителни звена имат право да унищожават, обезвреждат или поемат контрол над дронове, навлезли в тези зони.

Кой носи отговорност, ако свалянето причини щети?

Разширяването на правомощията поставя сложни правни въпроси. Свалянето на дрон може да доведе до наранявания, смърт или материални щети, а отговорността при подобен инцидент невинаги е ясно определена.

Представители на две компании за пренос на електроенергия по източния фланг на НАТО заявили пред Reuters, че са необходими допълнителни гаранции за операторите. Според тях може да е необходим и съдебен прецедент, който да изясни кой отговаря за съпътстващите щети.

Без такава правна сигурност компаниите може да се колебаят дали да предприемат действия срещу дронове, дори когато разполагат с необходимите технологии.

Не всички енергийни оператори обаче искат да поемат по-голяма роля в защитата. Финландският оператор Fingrid смята, че отговорността за противодействието на заплахи около критичната инфраструктура трябва да остане в ръцете на държавните власти и въоръжените сили. От енергийната компания Fortum също заявяват, че предпочитат да се съсредоточат върху производството на енергия, докато полицията и армията се занимават със сигурността.

Евтините дронове поставят инфраструктурата под натиск

Досега европейските енергийни компании са инвестирали предимно в укрепване на мрежите и във възможности за възстановяване на услугите след атаки, а не толкова в предотвратяването им.

Ръководителят на германската енергийна компания E.ON Леонхард Бирнбаум заяви през септември, че операторите трябва да приемат, че някои атаки ще успяват, вместо да планират защитата си с очакването, че всяка може да бъде предотвратена. Компанията управлява около 2720 подстанции в Германия.

Литва изгражда укрепена подстанция близо до руската граница. Балтийските държави и Полша планират също изграждането на бункери, поставянето на защитни мрежи срещу дронове и натрупването на резерви от трудно заменимо оборудване.

Полският държавен оператор PSE патрулира части от електропреносната си мрежа с високо напрежение с хеликоптери и подготвя допълнителни средства за защита на подводната електрическа връзка със Швеция.

Проблемът е, че сравнително евтините дронове могат да нанесат щети за милиони. Подмяната на големи трансформатори може да отнеме години, а дори след успешен ремонт даден обект може да остане извън експлоатация в продължение на месеци.

Технологиите се развиват по-бързо от законите

Съвременните системи за защита от дронове съчетават сензори, софтуер за управление и средства за противодействие. Те са предназначени да откриват, класифицират и неутрализират заплахи в рамките на секунди.

Тъй като е невъзможно на всеки обект да има специализиран екип, производителите разработват все по-автоматизирани решения. Франция например се стреми служителите по сигурността да могат да откриват заплаха и да задействат автоматизиран отговор с натискането на един бутон.

Германската отбранителна компания Rheinmetall посочва пред Reuters, че една от основните пречки остава забавянето между откриването на дрон и решението дали да се използва средство за противодействие. Причината е, че правните отговорности са разпределени между различни институции.

Компанията отчита рязко нарастващ интерес към системите за защита от дронове сред частните оператори на инфраструктура.

Европа постепенно се насочва към модел, при който компаниите ще могат да реагират по-активно на заплахи срещу собствените си обекти. Предизвикателството е да се намери баланс между бързата реакция, сигурността на хората и ясните правила за това кой има право да предприема действия и кой носи отговорност за последствията.