На 10. 11. от 17.30 ч. една бяла литературна "птица" ще прелети през кърджалийския Военен клуб, за да остави следи от неординерното, необичайното и креативно творчество, събуждащо съзнанието ни за необятната квантова реалност, в която всичко е възможно. Дори и това в най-голямото разнообразие да им някои идентичности.                                                                

Защото чрез творчеството на двама Тильо Тилевци, единият от Димитровград, а другия от Пловдив, се срещат два свята, за да обединят, обменят енергията на прозата и поезията и те взаимно да се обогатят.

Защото са хем много различни, но и много единни в своята непредубеденост, спонтанност. С един общ взор, незамъглен от догми, канони и табута, въвеждащ в непознатото и загадъчно пространство на Духа.

В тоталната, дълбоката, духовната реалност на финия свят, в който дори науката все още не може напълно да проникне. Защото тя е необяснима, непонятийна, но и напълно цялостна, всевъзможна. С една дума - Божествена.  

                                                                                                                                                      Но в нея се прониква с голямо вдъхновение, откровение, осенение, идващи при творците в един миг, когато се потопят дълбоко в потока на квантовото време, което е тук, сега, едновременно, всякога и навсякъде. Но точно това време извършва еволюцията, трансформацията, креацията (сътворяването) на новото творчество, което е вътрешно, алхимично преображение.

Двамата творци навлизат в него по свой уникален път, но пак водещ към т.н. „Пустота-широта”, водеща към Първичната, божествената реалност, която единява всеки с всичко. Свързва крайното с безкрайното.

Прозаикът Тильо Тилев от Димитровград  тръгва отдавна по този дълъг път като учител, физик, инженер, изобретател, хуморист, художник, преподавател по паневритмия… Като активен спортист, който и сега участва в различни олимпиади и вече има 7 призови медала. Има идея да изравни техния брой със също толкова книги. За целта му остават да напише още две.                                        Нелекият му живот го шлифова с толкова изпитания, че накрая го изчиства от всичко ненужно и маловажно. Разкрива диаманта на квантовия мъдрец в него, приемащ всеки и всичко като закономерно съществуващо.

Десетгодишната му работа като миньор, го научава, пълзейки под земята, да се възкачва към небесата, да постига широки духовни хоризонти.                                                                                                                                         Стига и до голямата квантова идея, разкриваща тайната на живота, според която нищо не е фиксирано, и неизвестността, несигурността не могат да бъдат избегнати. Но пък и точно те носят особения чар на свободата.

А пък поетът и журналист Тильо Тилев е роден през 1960 г. в гр. Стара Загора, но от 1987 г. живее в Пловдив, където завършва ПУ "Паисий Хилендарски". Дългогодишен редактор е на вестник "Пловдивски университет", който съчетава модерност и традиция. Автор е на стихосбирките "Извънземно време" (1992), "Сънят на разума" (1999) "Една октава над дъжда" (2002). "Крал Артур и другите ми братя" (2008), „Азбука за ангели” (2026).

В поезията го привлича  мистичното тайнство, което позволява различни интерпретации. Често възпява тишината като най-мощния многоглас. Също и чудото на привидното зад видимото, единството на всичките неща.

Писателят Иван Митев казва, че в неговата поезия е втъкана онази тишина, която подобно сребърен извор осветява копнежа ни за докосване до изумителната и непознаваемата ни същност, чиято стойност се определя от умението на поета да дарява удивления, които остават завинаги в нас и превръщат живота ни в нещо повече от самия него.

Лияна Фероли