Четвъртък, 19 ноември 2026 | Асеновград Разкъсана облачност 16°
Асеновград България Светът Спорт Обяви Видео eTV

От края на Студената война до новата Ялта: Срещите, които промениха отношенията между САЩ, Русия и Китай

Заради първата в историята тристранна среща, припомняме хронологията на дипломатическите страни на най-високо ниво

Три държави, три ядрени сили и повече от три десетилетия дипломатически срещи, които многократно са променяли посоката на световната политика. На 19 ноември 2026 г. Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин се очаква за първи път да седнат заедно на една маса. Домакин на историческата среща ще бъде китайският град Шънджън. Но преди този момент лидерите на Вашингтон, Москва и Пекин вече са водили десетки двустранни разговори – от преговорите за ядрено разоръжаване след разпадането на СССР до сблъсъците за Украйна, Тайван и бъдещето на международния ред.

Предстоящата среща в рамките на форума за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество вече предизвика сравнения с Ялтенската конференция от 1945 г., когато Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин обсъждат следвоенното устройство на Европа. Историческите обстоятелства днес са различни, но въпросът отново е свързан с влиянието на големите сили върху международната сигурност.

За да бъде разбрано значението на тази първа тристранна среща, трябва да се върнем към 1991 г. – годината, в която Съветският съюз престава да съществува, а Руската федерация заема неговото място в Съвета за сигурност на ООН. Оттогава отношенията между трите държави преминават през периоди на сближаване, стратегическо партньорство, взаимно недоверие и открито противопоставяне.

САЩ и Русия: От надеждите за партньорство до войната в Украйна

  • 1992 г. – Джордж Буш-старши и Борис Елцин: Началото на новата епоха

На 1 февруари 1992 г., едва седмици след окончателното разпадане на СССР, американският президент Джордж Буш-старши приема Борис Елцин в президентската резиденция „Кемп Дейвид“. Това е една от първите определящи срещи между лидерите на САЩ и независимата Руска федерация.

Основната тема е бъдещето на ядрените арсенали, останали след Студената война. Двамата обсъждат съкращаването на стратегическите оръжия, неразпространението на ядрени технологии и включването на Русия в международните финансови институции.

Вашингтон се стреми да подкрепи прехода на Москва към пазарна икономика, а Елцин търси международно признание и икономическа помощ. Само година по-късно, на 3 януари 1993 г., двамата подписват в Москва договора START II, предвиждащ допълнителни съкращения на стратегическите ядрени оръжия. Той обаче така и не влиза в сила.

  • 1993 г. – Бил Клинтън и Борис Елцин: Подкрепа за нова Русия

През април 1993 г. Клинтън и Елцин се срещат във Ванкувър, Канада. Американският президент заявява подкрепа за политическите и икономическите реформи в Русия, а разговорите поставят основите на по-тясно сътрудничество между двете страни. През следващите години двамата се срещат многократно. Обсъждат разширяването на НАТО, ядреното разоръжаване, войните на Балканите и конфликтите в постсъветското пространство.

Но зад дипломатическите жестове постепенно се появяват сериозни противоречия. Москва възприема разширяването на НАТО на изток като заплаха за сигурността си, докато Вашингтон защитава правото на европейските държави сами да избират своите съюзи.

През 1999 г. войната в Косово и въздушните удари на НАТО срещу Югославия задълбочават разногласията. Периодът, започнал с надежди за стратегическо партньорство, завършва с нарастващо взаимно недоверие.

  • 2001 г. – Джордж Буш-младши и Владимир Путин: Срещата в Словения

На 16 юни 2001 г. американският президент Джордж Буш-младши се среща за първи път с Владимир Путин в замъка Бърдо край Кран, Словения.

Това е една от най-запомнящите се срещи в историята на отношенията между Вашингтон и Москва. След разговорите Буш изразява увереност, че може да изгради отношения на доверие с руския президент. Оптимизмът е характерен за началото на новия век. След терористичните атаки от 11 септември 2001 г. Русия и САЩ намират общи интереси в борбата срещу международния тероризъм.

2

Снимка: gettyimages

На 24 май 2002 г. в Москва двамата президенти подписват Договора за съкращаване на стратегическите нападателни потенциали, известен като Московския договор. Той предвижда всяка страна да ограничи оперативно разположените си стратегически ядрени бойни глави до между 1700 и 2200 до края на 2012 г.

Въпреки това отношенията постепенно се влошават заради американската противоракетна отбрана, разширяването на НАТО и войната в Ирак.

  • 2009–2010 г. – Барак Обама и Дмитрий Медведев: Опитът за рестарт

След години на напрежение Вашингтон и Москва правят нов опит да подобрят отношенията си.

На 1 април 2009 г. Барак Обама се среща с руския президент Дмитрий Медведев в Лондон. Двамата поставят началото на политиката, станала известна като „рестарт“ на американско-руските отношения.

2

Снимка: gettyimages

Най-важният резултат идва на 8 април 2010 г. в Прага. Обама и Медведев подписват договора „Нов СТАРТ“, който въвежда ограничения върху разположените стратегически ядрени бойни глави и системите за тяхното доставяне, както и механизми за взаимни проверки.

Споразумението се превръща в един от най-значимите договори за контрол над ядрените оръжия след края на Студената война.

Опитът за сближаване обаче не премахва противоречията. След завръщането на Путин на президентския пост през 2012 г., анексирането на Крим през 2014 г. и последвалите санкции отношенията навлизат в нов период на конфронтация.

  • 2018 г. – Доналд Тръмп и Владимир Путин: Спорната среща в Хелзинки

На 16 юли 2018 г. Доналд Тръмп и Владимир Путин провеждат двустранна среща на върха в Хелзинки, Финландия. Разговорите се състоят на фона на американското разследване за руска намеса в президентските избори през 2016 г. и сериозни разногласия за Сирия, Украйна и ядрените оръжия.

3

Снимка: gettyimages

Срещата предизвиква остри реакции във Вашингтон, особено заради изказванията на Тръмп на съвместната пресконференция относно заключенията на американските разузнавателни служби за руската намеса. Въпреки очакванията за подобряване на отношенията разговорите не водят до трайно политическо сближаване.

  • 2021 г. – Джо Байдън и Владимир Путин: Последният опит за стабилизиране преди пълномащабната война

На 16 юни 2021 г. Байдън и Путин се срещат в Женева, Швейцария. Двамата обсъждат стратегическата стабилност, киберсигурността, дипломатическите отношения и Украйна. След срещата е обявено връщането на посланиците на двете държави и започването на диалог по въпросите на стратегическата стабилност.

2

Снимка: gettyimages

Осем месеца по-късно, на 24 февруари 2022 г., Русия започва пълномащабното си нахлуване в Украйна. Войната довежда отношенията между Москва и Вашингтон до най-сериозната им криза от десетилетия.

САЩ и Китай: От икономическото сближаване до стратегическото съперничество

  • 1993 г. – Бил Клинтън и Дзян Дзъмин: Срещата в Сиатъл

На 19 ноември 1993 г. американският президент Бил Клинтън се среща с китайския лидер Дзян Дзъмин в Сиатъл по време на форума APEC.

Разговорът е важен, защото се провежда след периода на дипломатическо охлаждане, последвал потушаването на протестите на площад „Тянанмън“ през 1989 г. Двете страни се опитват да възстановят политическия диалог, като същевременно запазват разногласията си за човешките права и търговията.

 

През 1997 г. Дзян Дзъмин прави държавно посещение в САЩ, а през 1998 г. Клинтън посещава Китай. Постепенно икономическите отношения се превръщат във водещ фактор в двустранната дипломация.

  • 2001 г. – Джордж Буш-младши и Дзян Дзъмин: Китай навлиза в нова икономическа епоха

На 19 октомври 2001 г. Буш и Дзян Дзъмин се срещат в Шанхай по време на форума APEC. Разговорите се провеждат непосредствено след атаките от 11 септември, когато Вашингтон търси международна подкрепа за борбата срещу тероризма. Същата година Китай се присъединява към Световната търговска организация. Това ускорява интеграцията му в глобалната икономика и поставя началото на период на изключително бързо разрастване на търговските връзки със САЩ.

 

Но въпросът за Тайван и различията в политическите системи остават постоянни източници на напрежение.

  • 2013 г. – Барак Обама и Си Дзинпин: Нова ера на отношенията

На 7 и 8 юни 2013 г. Обама приема новия китайски президент Си Дзинпин в имението „Сънилендс“ в Калифорния.

За разлика от традиционните официални визити срещата е организирана в по-неформална обстановка. Целта е двамата лидери да изградят лични отношения и да обсъдят бъдещето на двустранното сътрудничество. Сред основните теми са киберсигурността, Северна Корея, климатичните промени и икономическите отношения.

2

Снимка: gettyimages

Пекин представя идеята за нов модел на отношения между големите сили, но различията относно сигурността в Азия и технологичната конкуренция продължават да се задълбочават.

  • 2017 г. – Доналд Тръмп и Си Дзинпин: От лична дипломация към търговска война

На 6 и 7 април 2017 г. Тръмп приема Си Дзинпин в резиденцията си „Мар-а-Лаго“ във Флорида. Срещата е първият голям личен дипломатически контакт между двамата лидери. Обсъждат се търговският дисбаланс, Северна Корея и отношенията в Азиатско-тихоокеанския регион.

2

Снимка: gettyimages

Първоначално разговорите създават впечатление за възможност за прагматично сътрудничество. Впоследствие обаче Вашингтон и Пекин си налагат взаимни мита, а търговските отношения се превръщат в едно от основните полета на противопоставяне.

  • 2023 г. – Джо Байдън и Си Дзинпин: Опит за овладяване на напрежението

На 15 ноември 2023 г. Байдън и Си се срещат в имението „Филоли“ край Сан Франциско, в района на Уудсайд, Калифорния. Разговорите се провеждат след период на засилено напрежение, включително около Тайван, технологичните ограничения и инцидента с китайския балон над САЩ.

Двамата се договарят да възстановят прекъснатите военни комуникации между държавите си и да засилят сътрудничеството срещу незаконния трафик на фентанил.

2

Снимка: gettyimages

Срещата не премахва стратегическото съперничество, но показва стремежа на Вашингтон и Пекин да ограничат риска от пряк конфликт.

Русия и Китай: От постсъветското недоверие до стратегическо партньорство

  • 1992 г. – Борис Елцин и Дзян Дзъмин: Ново начало след разпадането на СССР**

През декември 1992 г. Борис Елцин посещава Пекин и се среща с китайския президент Дзян Дзъмин.

Това е важен момент в отношенията между двете държави, които през Студената война преминават през дълбоки идеологически разногласия и дори гранични сблъсъци.

След разпадането на СССР Москва и Пекин започват да изграждат нова основа за сътрудничество. Подписани са документи за двустранните отношения, а двете страни потвърждават намерението си да развиват добросъседство.

  • 1996 г. – Елцин и Дзян Дзъмин: Раждането на стратегическото партньорство**

През април 1996 г. Елцин отново посещава Китай. Двамата президенти обявяват развитието на отношенията като партньорство за стратегическо взаимодействие.

Това е съществена промяна. Москва и Пекин започват да координират позициите си по международни въпроси и да разширяват военното и икономическото сътрудничество. Същевременно се предприемат стъпки за укрепване на доверието по общата граница – един от най-чувствителните въпроси в историята на двустранните отношения.

 

  • 2001 г. – Владимир Путин и Дзян Дзъмин: Договор за добросъседство

На 16 юли 2001 г. Путин и Дзян Дзъмин подписват в Москва Договора за добросъседство и приятелско сътрудничество. Документът се превръща в основа на отношенията между Русия и Китай през следващите десетилетия. Той предвижда развитие на политическото, икономическото и военното сътрудничество, взаимно уважение към суверенитета и консултации по въпросите на сигурността.

2

Снимка: gettyimages

През същата година двете държави участват и в създаването на Шанхайската организация за сътрудничество, която постепенно се превръща във важна платформа за регионална дипломация.

  • 2013 г. – Си Дзинпин и Владимир Путин: Началото на ново лично партньорство

През март 2013 г., малко след като поема президентския пост, Си Дзинпин избира Русия за първото си задгранично посещение като държавен глава. В Москва той се среща с Владимир Путин, а двамата демонстрират намерение за задълбочаване на стратегическите отношения.

2

Снимка: gettyimages

През следващите години контактите между тях стават изключително интензивни. Енергетиката, търговията, военните технологии и координацията в международните организации постепенно придобиват все по-голямо значение.

  • 2022 г. – Путин и Си Дзинпин: Партньорство непосредствено преди войната

На 4 февруари 2022 г. Путин и Си Дзинпин се срещат в Пекин по време на Зимните олимпийски игри. Двете държави публикуват съвместна декларация, в която представят партньорството си като отношения без предварително определени граници на сътрудничеството.

Срещата се провежда само 20 дни преди началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна.

Впоследствие Китай не се присъединява към западните санкции срещу Русия и продължава да разширява икономическите си отношения с Москва, като същевременно официално призовава за политическо уреждане на конфликта.

  • 2023 г. – Си Дзинпин и Путин: Демонстрация на близост след нахлуването в Украйна

През март 2023 г. Си Дзинпин пристига на държавно посещение в Москва.

Визитата е първото му пътуване в чужбина след преизбирането му за президент на Китай и се провежда малко след като Международният наказателен съд издава заповед за арест на Владимир Путин във връзка с предполагаеми военни престъпления в Украйна. Двамата лидери подписват документи за задълбочаване на стратегическото сътрудничество и обсъждат икономическите отношения, енергетиката и международната сигурност.

2

Снимка: gettyimages

Срещата показва, че въпреки международната изолация на Москва от западните държави отношенията ѝ с Пекин остават приоритет.

2026 г. – Тримата лидери на една маса

Повече от три десетилетия след разпадането на Съветския съюз светът се подготвя за дипломатически формат, който досега не е бил реализиран на най-високо равнище между лидерите на независима Русия, Китай и Съединените щати.

На 19 ноември Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин се срещат в Шънджън. Вашингтон поставя сред приоритетите ядреното разоръжаване и конфликта с Иран. Москва проявява интерес към разговори за Украйна, а Пекин подчертава значението на стратегическата стабилност и международното сътрудничество.

Срещата вече предизвиква сравнения с Ялта през 1945 г. - не защото историческите обстоятелства са идентични, а заради опасенията, че големите сили могат да обсъждат решения с последици за други държави.

2

Снимки за колаж: gettyimages

Историята на двустранните срещи показва колко променливи са отношенията между трите столици. САЩ и Русия преминават от надежди за партньорство към дълбока конфронтация. Вашингтон и Пекин превръщат икономическата взаимозависимост в стратегическо съперничество. А Москва и Китай постепенно изграждат най-близките си отношения от десетилетия.

Дали Шънджън ще остане символичен дипломатически момент, или ще постави началото на нов етап в международните отношения, ще зависи не само от разговорите на тримата президенти, но и от решенията, които ще последват.

Сподели

Коментари в сайта (0)

Все още няма коментари. Бъди първият!

Вход