Четвъртък, 19 ноември 2026 | Асеновград Разкъсана облачност 20°

Търговците на апокалипсис: Държавите, които продават бъдещето на планетата

Светът се насочва към затопляне от 2,7°C до края на века. Нов анализ на Carbon Brief разкрива кои държави са най-големите исторически износители на въглеродни емисии, защо САЩ остават извън челната десетка и каква е позицията на България в глобалната климатична сметка.

Докато световните лидери спорят за климатичните цели на конференцията на ООН (COP31) в турския курорт Анталия, два нови доклада разкриват суровата математика зад климатичната криза. От една страна, планетата официално се е насочила към катастрофално затопляне от 2,7°C до края на века, а от друга – за първи път е изчислена историческата сметка на държавите, които трупат милиарди от продажбата на горивата, чието изгаряне нагрява атмосферата. Оказва се, че между реториката на преговорната маса и реалния добив на нефт, газ и въглища зее пропаст, за която плаща бъдещето на планетата.

Загубената битка за 1,5°C и новата прогноза за 2,7°C

Новият годишен анализ на независимия научен консорциум Climate Action Tracker (CAT), публикуван в разгара на COP31, звучи като диагноза за петгодишен политически паралич. Според учените колективните действия на правителствата по света на практика са в застой. В резултат на това при настоящите политики средната глобална температура ще се повиши с 2,7°C спрямо прединдустриалните нива до 2100 г. Това е ръст спрямо миналогодишната прогноза от 2,6°C и с цели 1,2°C над безопасния праг от 1,5°C, заложен в Парижкото споразумение.

Данните на организацията показват, че преминаването на границата от 1,5°C в рамките на следващите няколко години вече е практически неизбежно. Дори ако всички държави изпълнят напълно обещанията и целите си за 2030 и 2035 г., затоплянето отново ще достигне 2,6°C. Единствено в най-оптимистичния сценарий – при пълното реализиране на всички дългосрочни планове за въглеродна неутралност на 113 държави – повишението на температурите би могло да бъде ограничено до 1,9°C, което също надхвърля ангажиментите от Парижкото споразумение. Както предупреди Бил Хеър, главен изпълнителен директор на партньорската организация Climate Analytics, правителствата продължават да субсидират изкопаемите горива и така обричат света на неконтролируеми бедствия, икономически сривове и висока смъртност.

Кой държи кибрита? Скритата карта на въглеродния износ

Докато докладът на Climate Action Tracker измерва накъде се движим, паралелно проучване на авторитетното британско издание Carbon Brief, базирано на данни на норвежкия климатичен институт CICERO за периода 1850–2025 г., хвърля светлина върху това кой всъщност доставя горивото за тази криза.

Досега стандартната статистика на ООН отчиташе емисиите там, където горивата се изгарят, което поставяше на първите места големите потребители като САЩ и Китай. Новият метод обаче проследява т.нар. „износ на въглерод“ – емисиите, заложени в суровия петрол, природния газ и въглищата, добити и продадени в чужбина. Резултатите преобръщат досегашните представи за климатичната отговорност.

Абсолютният исторически рекордьор в света е Русия, чийто износ на изкопаеми горива от 1850 г. насам е довел до отделянето на 69,4 гигатона въглероден диоксид в атмосферата (в допълнение към 124,6 гигатона от вътрешното ѝ потребление). На второ място се нарежда Саудитска Арабия с 61,0 гигатона емисии от изнесени горива – обем, който увеличава повече от четири пъти реалния исторически принос на кралството към глобалното затопляне спрямо този от вътрешното му потребление.

Челната тройка се допълва от Австралия с 28,1 гигатона изнесени емисии, следвана плътно от Венецуела (27,3 гигатона), Иран (24,1 гигатона), Индонезия (21,7 гигатона), Кувейт (20,0 гигатона), Ирак (17,6 гигатона), ОАЕ (16,9 гигатона) и Норвегия (16,6 гигатона).

Къде в тази класация са Съединените щати?

Мнозина биха очаквали САЩ да заемат челно място, тъй като днес са най-големият производител на петрол и газ в света. Причината Америка да остава извън първата десетка за периода 1850–2025 г. е историческа: десетилетия наред страната е била нетен вносител на енергия за собствената си индустрия и започва мащабен износ на втечнен природен газ и петрол едва след шистовата революция през последното десетилетие. Това обаче прави позицията на Вашингтон още по-противоречива – днес САЩ са най-бързо растящият износител на въглерод в света, но на форума COP31 в Анталия официална американска делегация на високо ниво изобщо не седна на преговорната маса.

Парадоксът на масата за преговори

Именно данните за Австралия предизвикаха остър дипломатически скандал на форума COP31 в Анталия, където Канбера е съпредседател на преговорите заедно с домакина Турция. Докладът на Carbon Brief и анализите на Climate Analytics показват, че когато се включат емисиите от изнесените въглища и газ, отговорността на Австралия за глобалното затопляне нараства повече от два пъти – до 4,3% от световния отпечатък. Нещо повече, през последните четири години австралийското правителство е одобрило близо 40 нови проекта за въглища и газ, включително мини с разрешителни за експлоатация чак до 2088 г. – десетилетия след срока, в който светът би трябвало да е постигнал нулеви емисии.

Къде стои България в глобалния въглероден баланс?

В тази глобална картина България се намира от другата страна на барикадата – като нетен вносител на нефт и природен газ, с минимален исторически отпечатък. По данни на платформата Our World in Data общият исторически принос на страната ни от 1751 г. насам възлиза на 3,97 милиарда тона CO₂, което представлява едва 0,21% от световните емисии. Според европейската база данни Emission Tracker България вече е намалила общите си парникови емисии с близо 56% спрямо 1990 г. (до около 45,5 млн. тона CO₂ еквивалент годишно).

Въпреки този напредък обаче анализ на Европейския парламент (EPRS) подчертава, че българската икономика остава най-въглеродно интензивната в ЕС – показателят е над четири пъти по-висок от средния за Съюза. Основните причини са делът на въглищата в енергетиката и нарастващите емисии от транспорта. На преговорите в Анталия страната ни участва със собствен национален павилион и официална делегация, подкрепяйки общата позиция на Съвета на ЕС, която настоява за запазване на целта от 1,5°C и ускорено изоставяне на изкопаемите горива – позиция в пряк сблъсък с интересите на големите износители.

Така картината на световната климатична политика придобива все по-цинични очертания. Докато най-големите производители на изкопаеми горива продължават да разширяват добива и да печелят от продажбата им по света, отсъствието на САЩ от преговорната маса в Анталия и липсата на достатъчно решителни политики тласкат планетата към сценария на затопляне от +2,7°C.

Както отбелязва старшият изследовател в CICERO Роби Андрю, отговорността за климатичната криза е споделена между тези, които добиват горивата, и тези, които ги изгарят. Но докато сметката за щетите от суши, пожари и наводнения се плаща от най-уязвимите общества по света – включително и у нас – най-големите търговци на въглерод все още отказват да затворят кранчето.

Сподели

Коментари в сайта (0)

Все още няма коментари. Бъди първият!

Вход