из "Червената шапчица", Лоис Макмастер Бюджолд
Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка, моята диагноза. Спри, не сега, недей отново…"
С изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и трескаво почука на вратата.
У Враца по действителен случай:
- Здрастее, Радиото ли е ?
- Да, кажете..
- И сеги сички ора ма слушат?
- Да, у ефир сте!
- И в магазинете, и по пазарете.. насекъде?
- Да, насекъде!
- Добре. Баце Иване, не купувай млеко и локум, она баба е зела!