Нощ. Зима. Автобусна спирка. На спирката стоят и чакат последния автобус семейство с осем деца и слепец. Автобусът пристига препълнен. Жената с децата се натъпква вътре, а на мъжа и слепеца се налага да се прибират пеша. Вървят двамата един до друг, изнервени до крайност. Слепият чука с бастунчето по плочките - трак, трак, трак...
- Слушай, - казва многодетният татко - все едно в главата ми чукаш с тоя бастун. Какво, толко ли е трудно да му сложиш една гумичка отпред?!
- А, не е трудно, ама ако ти беше слагал гумичка накрая, сега щяхме да си седим в топлия автобус!
- Славчо, ти си невероятен!!! Трети път свършвам! Сигурно всяка вечер си с нова жена.
- Не, няма такова нещо. Много съм взискателен и търся жени, с които да си говоря за литература, живопис, психология...
- Славчо, а в мен какво ти хареса?
- Как какво? Циците, естествено, че циците.