Неделя, 4 октомври 2026 | Асеновград Ясно небе 11°
Животът е по-велик от смъртта, а надеждата от отчаянието! Джордж Б. Шоу
Бисери 3,653 прегледа
Следващ →

Още вицове

Сахара, жега, 55 градуса, самотен пътник язди една камила. Изведнъж камилата стъпила на криво и се контузила. До най-близкия оазис имало два дена път, а водата на пътника вече била на привършване. И докато човекът вече си мислел как е протекъл живота му и дали ще отиде в ада или в рая, видял в далечината надпис "Ремонт на камили!". Приближил се той и какво да види наистина имало сервиз и някакъв човек вътре. - Извинявай, на камилата ми й има нещо и няма да мога да стигна до следващия оазис, ти си ми спасението, ще можеш ли да я оправиш? - започнал да обяснява човека. - На канала! - казал монтьора. Човека веднага завел камилата на канала, монтьорът взел две тухли и с точен и премерен удар, ударил камилата по топките. Тя така подскочила и препуснала сякаш нищо й няма. - Ама какво направи бе, камилата ми избяга сега ще умра от жажда, как ще я настигна. - На канала. Чък Норис е единственият човек на печалба от казино. Имало едно време в едно село три приятелки бабички. Понеже били дърти и трите ги гонела склерозата. Имената им били Пена, Гана и Стрина. Един ден Стрина поканила на гости Пена и Гана. Почерпила ги с бонбони и нали я гонила склерозата ги почерпила пак и пак и пак, че докато свършили. Дошло време Гана и Пена да си ходят и Стрина ги изпратила. Като наближили къщата на Пена, Гана казала: - Ех, Стрина да се беше сетила да почерпи по едно кафе… - Чакай ма, ти кога я видя? Седят колеги и си пият кафето. Един разказва виц: "Прибира се един мъж от работа и казва на жена си: "Скъпа, имам два въпроса към теб?" Тя му отговаря: " Не давам отзад." А той: "Тогава само един". Всички се смеят и продължават да си пият кафето. След някоя минута се отваря вратата, влиза шефа и казва: "Здравейте! Имам два въпроса!!!" Двама приятели си говорят за жените си и единият казва: - Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням! Другият помислил и казал: - Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран? - Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час - беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете... - А мислиш ли, че шарана помни?