В знойна тиха августовска вечер, нощта тягостно се спускала над малко китно градче. Изневиделица, на балкон на централна улица, изскочила подивяла от страст жена и съдирайки нощницата си с ръце, изстенала с все глас:
- Няма ли истински мъже в този град!?!
А отдолу провлачено се чуло:
- Шшштооо, да нямаш нещо за пиене?
Кради народе възродени,
от светли фондове кради.
С крадливоста таз сила нова,
съдбините си ти поднови.
Върви към мощна далавера,
в световните борби върви,
от длъжност неизменно воден-
и бог ще те благослови.
Напред, мангизите са слънце,
което в джобовете грей!
Напред! Народноста не пада
там, дето ДДС се лей.
Безвестен беше ти, безславен
О, влез в Историята веч,
духовно покори бюджета,
когото ти продъни с меч!