Университет.
Лекциите са свършили. В една от аулите, зад бюрото седи и дреме стар професор. Вратата се отваря и с гръм и трясък на кофи нахлува чистачката.
Професорът /стреснато/:
- Ти ли си, ма лельо Марче?
Чистачката:
- Аз съм, професоре. Добре, че си тука, че искам да те моля за една услуга... Тоя, моят внук, ей сега ще го доведа, много ме притеснява...
Професорът:
- Какво му е на детето?
Чистачката вкарва в залата едно хлапе и продължава:
- Ами, само на седем години е, а си играе с пишката...
Професорът се обръща към хлапето и пита:
- Кво става, малък... Бил си само на седем години, а?
Момчето:
- Ъхъ!
Професорът:
- И лъскаш бастуна, а?
- Ъхъ!
Професорът /замислено/:
- Така и трябва, още ти е рано да чукаш...
Дядо му на Иванчо му разказва историята на гр.София.
- През 1905г.стана голямо наводнение. Водата заприижда на талази. Аз тогава бях началник на гарата. От министерството ми се обаждаха по телефона и ме караха да докладвам на всеки 10 мин.:
- До къде е водата?
- До глезените, Г-н Министър!
- Спада или се покачва?
- Покачва се, вече е до коленете, Г-н Министър!
- Вече до къде е?
- До под уя ни, Г-н Министър! До тогава гарата се наричаше Уяни, но след това бе преименувана на Подуяни.