Неделя, 4 октомври 2026 | Асеновград Ясно небе 6°
Разправят, че любовта красяла човека.. Тогава ти, или не си влюбена в мен или това не е вярно.
Разни 3,059 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Зайо Байо, що са катериш на тоя бор? - Бабо Мецо, за круши отивам. - А бе заек, кво ма бъзикаш, тва е бор к’ви круши ще береш?!? - Хехе, няма страшно, аз си нося. Никой не може да бъде наречен щастлив преди последния ден на живота му, защото и след много ласкави усмивки съдбата изведнъж може да покаже своя грозен лик. Падението следва величието и жалката смърт - бляскавия живот. Моите сетива се насочват към една история, свързана с моя колега и приятел Драго от "Чай". Вчера го срещнах съвсем случайно на улицата и се разговорихме по наши си телевизионни работи. Обаче той ми се видя малко пребледнял, изморен, очите му хлътнали, все едно от шест месеца само на чай кара, не се сдържах и го попитах: "Драго, да не се е случило нещо?". - А не, господин Трифонов - отговори ми той - просто тези дни получих топлинен удар. - Как топлинен удар в тоя студ, бе Драго? Откъде се взе тоя топлинен удар посред зима? А той ме погледна, прецени ме като дискретен човек и ми каза: "Бях на рожден ден на Лили Иванова и тя запали всички свещи на тортата!" Мъж се прибира и заварва жена му да си приготвя багажа: - Къде отиваш? - пита той. - В Лас Вегас - важно отговаря тя - чух, че там дават по 400$ за това, което правя за теб безплатно! - мъжа се позамислил, искарал си неговия куфар и започнал да си събира дрехите. - Какво си мислиш, че правиш? - троснала се тя. - Идвам с теб, искам да видя как ще живееш с 800$ годишно! Червената шапчица, Лев Николаевич Толстой Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се случи. И на нея й стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.