Две костенурки вървели през пустинята. Имали само една манерка с вода, която скоро взела да привършва. Едната от костенурките предложила: "Хей, аз ще отида да търся оазис, а ти стой тука и ме чакай. И да не си пийнала от водата преди да съм се върнала, защото ако не намеря оазис, ще трябва да изкараме с това, което имаме!!!".
Другата отвърнала "Добре!"
Тръгнала първата, а втората започнала да чака и чака...
Минала година - първата не се връщала а втората все повече ожаднявала. Минали две години същото. На третата година
втората костенурка не издържала и надигнала манерката. В този момент първата изскочила от близкия храсталак, където се била скрила, и започнала да крещи: "Ееее, ама ако ще се лъжем, аз по-добре въобще да не тръгвам!!!"
Група психолози решили да проверят докъде може да стигне търпението на българина.Събрали хората от един жилищен блок и им казали:
-От утре ви спираме водата.Някакви въпроси?
-Не - отговорили хората и си тръгнали.
На следващия ден ги извикали и им казали,че ще им спрат и тока.
-Въпроси?
-Не.
Така,след като ги лишили от всичко, от което могат,без да се зададе нито един въпрос,психолозите учудени и не разбиращи търпението на хората,решили да предизвикат някаква реакция за последен път.Събрали ги и им казали:
-Утре ще ви избесим всичките.Някакви въпроси?
От тълпата някой плахо вдигнал ръка.
-Я,най-после някакво раздвижване - казали си психолозите:
Eдин човек се надигнал и страхливо попитал:
- А въженцата вие ли ще ни ги дадете,или ние да си ги носим?