Един ден малкият Иванчо закъснял за час. Отворил тихо вратата на класната стая, погледнал – учителката била с гръб към него и се промъкнал пълзешком до чина си. Тъкмо седнал и учителката се обърнала, видяла го и му казала:
— Иванчо, баща ти така ли влиза вкъщи – тихо и с пълзене? Я излез и влез, както го прави баща ти.
Излязъл Иванчо и след малко вратата се отворила с шут, появил се той с димяща цигара в устата, треснал вратата, извадил цигарата от устата си, загасил я на пода и креснал:
— Е, скъпа, не ме очакваше, нали?
Един американски гражданин решил да обиколи провинцията.
Както си вървял по пътя към едно ранчо видял отстрани на един камък да седи един фермер.
- Добър ден. Как е работата?
- А, аз май съм късметлия. Преди два дни трябваше да окося тревата, ама мина едно торнадо и изкорени всичко, та ми свърши работата.
- Е, тва си е късмет. И какво?
- Ами, вчера трябваше да паля изкоренените дървета и храсти, ама стана прериен пожар и опустоши всичко, та ми свърши работата.
- Ама наистина си голям късметлия. И сега какво правиш?
- Ами, сега чакам да ни раздруса земетресение та да извади картофите.