Неделя, 4 октомври 2026 | Асеновград Ясно небе 5°
- Скъпи, може ли да ми дадеш малко пари, ще ходя на солариум. - О, мила, не мислиш ли, че вече прекаляваш с този солариум?! Вчера на улицата не забеляза ли как те гледа оня скинхед...
Семейни 4,081 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Изглежда мъжът ми е болен. Когато разговарям с него, забелязвам, че той не ме чува. - О, това не е болест, госпожо, това е талант! Завещание на кучето на академик Павлов: "Упражнявайте се на котки!" Бандит пита колега: - Картоф! Бе ти обичаш ли цветя? - Да, обичам! Бандита вади пищова. Бум! Бум! - Е, сега ще имаш много цветя! Поздравления! Чух, че си се развел! ! ! - Аха. - Защо не се радваш? Толкова ти беше мерак! - Помниш ли, че ти бях казал, че ще ходим на круиз! - Да. - Един ден, като бях с моята вече бивша жена стояхме на палубата, когато зад борда падна едно момченце, син на мултимилионер. Нещастният баща, се оказа, че не може да плува и се молеше някой да спаси сина му, но в този момент в морето просто гъмжеше от акули и никой от моряците не се осмеляваше да скочи във водата. И изведнъж в отчаян порив моята жена скача при момченцето, точно ги изтеглят с въже под носа на акулите. Бащата на момчето е на седмото небе от щастие. Веднага й написа чек за пет милиона долара и й предложи доста добро място в негова компания, а сега май ще се и жени за нея. Моята жена за нула време стана знаменитост, раздава наляво надясно автографи, а с мен се разведе, и нито цент ми остави. Ето такава е женската благодарност! А аз я бутнах зад борда! 1942. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: - Още ли не са ви заточили, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, приготва си багажа, сбогува се със семейството и сяда да чака. Чака ден, два - никой не идва… 1943. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: - Още ли не са ви застреляли, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака… 1944. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: - Още ли не са ви застреляли, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака… 1945. Кремъл. Балът на победата. Сталин държи реч и завършва: - И през цялото време на войната на нас не ни изневеряваше чувството за хумор. Нали така, др. Жуков?