Един човек си седял в обществената тоалетна. По едно време се оказало, че няма хартия. Човекът разбърникал джобовете си, нищо не намерил, което може да се използва. Принудил се да отиде до другата кабинка да поиска хартия и казал на този, който бил в нея:
- Извинете за безпокойството, при вас има ли хартия?
- Не!
- Добре, ами някакъв вестник, хартия, нешо нямате ли, което да ми свърши работа? Каквото и да е!
- Не, нямам!
- Добре де, не може да нямате нещо за писане поне!
- А, за писане... Има!... Ето ви една химикалка!
Закон за управление на отпадъците, България, 2010 година.
Аз произвеждам 19 вида отпадъци в производствената си дейност. Не помня точно, но май 6 от тях са опасни, по смисъла на ЗУО. Все пак всичките 19 отпадъка си ги събирам в оделни контейнери, обозначени и надписани с един биллюк надписи. Опасните ги събирам по особено стриктен начин. Имам договори с фирми, които ги приемат.
Имам програма за управление на отпадъците, която е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА за всяка работеща и неработеща фирмичка в България. тази програма епоследвана от разрешително по чл. 37 от горния закон. И т.н. ит.н.
Защо пиша тези глупости? Защото всичките 19 вида отпадъци се събират на едно място - местното сметище. Там се омешват и отиват в местната река.
България 2010.