Тича Иванчо радостен по улицата и стиска пет лева в ръката. Насреща му обаче изниква сестра му и го спира.
- На къде така си се затичал бе, Иванчо? И какви са тия пет лева?
- Ами аз... такова... от комсомолската организация ни искат пет лева за кино.
- Как така? Аз съм председател в нея и нищо подобно няма. Я кажи веднага за какво са ти тия пари!
- Ами... такова... Марийка каза, че ще ми пусне за пет лева...
- А-а-а-а, не - казала сестра му - от вкъщи пари не може да излизат. Дай ги на мене, пък аз ще ти пусна.
- Ами добре - съгласил се Иванчо.
След като свършили сестра му възкликнала:
- Леле, Иванчо, ама ти си бил страхотен любовник! Та ти си по-добър от тате!
- И мама така вика.
Моше си купил крава за сто шекела от стар селянин. Селянинът му обещал да закара животното у тях на следващия ден. Дошъл както се уговорили, на следващия ден, но без кравата.
- Извинявай, Моше, но кравата умря...
- Жалко, но тогава ми върни стоте шекела!
- Не мога, Моше, вече пропих и пропилях парите.
- Добре, тогава просто ми донеси кравата.
- За какво ти е умряла крава?! - шашнал се селянинът.
- Ще я разиграя на лотария.
- Как ще разиграваш на лотария умряла крава?!
- Повярвай ми, мога да го направя... Просто на никого няма да казвам, че кравата е умряла.
След месец селянинът случайно среща Моше:
- Какво стана с моята умряла крава?
- Разиграх я на лотария, както ти обещах. Продадох петстотин лотарийни билета по два шекела парчето и заработих 998 шекела чиста печалба.
- И как - никой ли не се възмути?!!
- Само този, който спечели кравата. Как се възмущаваше и как крещеше!... Даже се наложи да му върна двата шекела!