Върви си един иранец по пътя и гледа някакъв младеж гребе от реката и пие вода. Ужасен иранчанинът му вика:
- Абе, какво правиш? Как може да пиеш от тук, та в реката изливат отпадъци от завода по-горе, някои са дори и радиоактивни!
Младежът озадачен го пита:
- What did you say?
- А, нищо, нищо, викам с две ръце да гребеш. С две!
Моето гадже умря...Не бях на себе си от мъка и се заклех да й остана верен в нейна памет. В началото не беше трудно. Моята мъка беше толкова голяма, че даже не можех да си помисля да целуна друга. Но скоро едно момиче почна да проявява интерес към мен. На първо време се съпротивлявах.
- Ти си много красива, - казах й, - но е адски рано. Извинявай.
Но моите думи не я спряха. Тя продължи да ми се усмихва и кокетливо да премигва палаво с дългите си мигли. В следствие на което, аз се предадох и се озовах в обятията й.
И в този момент свещеникът ни помоли да напуснем църквата. Каза, че нашето шепнене, мляскане и хихикане по време на опелото пречи на другите опечалени.