Баба Меца имала рожден ден и си казала:
- Ако някой ми подари цвете, ще му го навра в задника.
Дошъл Зайо на купона с голяма маргаритка и Меца изпълнила заканата си.
След това Лиса питала Зайо:
- Абе ти защо плачеше и се смееше, когато стана случката с цветето?
Зайо казал:
- Плаках, понеже ме болеше, а се смеех, защото зад мене беше Кумчо Вълчо с кактус!
Моето гадже умря...Не бях на себе си от мъка и се заклех да й остана верен в нейна памет. В началото не беше трудно. Моята мъка беше толкова голяма, че даже не можех да си помисля да целуна друга. Но скоро едно момиче почна да проявява интерес към мен. На първо време се съпротивлявах.
- Ти си много красива, - казах й, - но е адски рано. Извинявай.
Но моите думи не я спряха. Тя продължи да ми се усмихва и кокетливо да премигва палаво с дългите си мигли. В следствие на което, аз се предадох и се озовах в обятията й.
И в този момент свещеникът ни помоли да напуснем църквата. Каза, че нашето шепнене, мляскане и хихикане по време на опелото пречи на другите опечалени.