Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
- Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула - онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
-Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова...
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, да де...
Една слънчева неделна утрин две жени отишли да поиграят голф. Още първата топка обаче литнала надалеч право към група мъже край съседната дупка. Топката ударила един от мъжете, той веднага спуснал ръце пред слабините си в очевидна агония и се строполил на земята.
Жената изтичала при него и започнала да се извинява. После му обяснила, че е лекар.
- Моля ви, позволете ми да ви помогна. Ще облекча болката ви, само ми позволете!
- Няма нужда, ще се оправя - отвърнал през стиснати зъби мъжът, легнал на тревата с ръце пред слабините.
Но жената настояла и накрая той й позволил да му помогне. Тя внимателно отстранила ръцете му от слабините, разкопчала панталоните, бръкнала вътре и започнала да го масажира. След няколко минути го попитала:
- Е, как е сега?
- Великолепно - отвърнал мъжът. - Но палецът продължава да ме боли ужасно.