Неделя, 4 октомври 2026 | Асеновград Ясно небе 7°
Поезията е игра на чувства, в която ръзсъдъка внася ред, красноречие - дело на разсъдъка, което отприщва чувства. Имануел Кант
Бисери 3,751 прегледа
Следващ →

Още вицове

Промоция на магазин за обувки: Купете само дясната, лявата ще получите абсолютно безплатно! Канибалско племе пленява група туристи. Вождът започва да ги разпределя по предназначение, а до него седи синчето му да гледа как се управлява, за да трупа опит. Вождът командва: - Тоя там кльощавия - на супа. Оная дебелата - с ориз. Другият там - с картофи. Тая мадама... хубавка изглежда - тя да отива в палатката ми. - Тате, ами мама? - Хм... с ориз! Звъни се на вратата. - Аз съм вашият съсед отдолу. Писнаха ми виковете на жена ви нощем:"Давай, Пешо, давай!" Не може ли да бъдете по-тихи по време на секс? - Добре, но аз се казвам Иван и ходя нощно време на работа.. Блондинка печели лека кола от лотарията. Отива да си получи печалбата и казва: - Искам колата да е червена! - Искате ли черна? Зелена? Жълта? - питат от организаторите. - Просто в момента червени нямаме... - Аааа, така значи! Тогава си ми върнете петдесетте стотинки... Първата Световна Война. Отива един сръбски войник на бръснар в българско село и казва на бръснаря: - Я сом београдски юнак, ке ме бричиш без сапун! - Добре, сядай. Извадил бръснаря най-тъпия си и назъбен нож и започнал да го дере. Дере го, дере го, сълзи започнали да капят от очите на сърбина, но той трай. По едно време не издържал и казал: Знайш ли, я не сом баш от Београда, море цапни малко сапун!