Двама каубои яздят през прерията. Изведнъж чуват женски глас, който вика за помощ. Приближили се и гледат за един кактус завързано младо, красиво момиче и то им казва:
- Момчета отвържете ме, моля ви!
- А ти как ще ни платиш?
- В натура...
- Джо, трябва ли ти натура?
- Не.
- Да вървим тогава...
След малко.
- Слушай, Бил, а какво е това натура?
- Представа нямам...
- Да се върнем да попитаме.
Върнали се.
- Ей, момиче, а каква е тая натура?
- Ами, вие ще ме отвържете, ще идем зад кактуса, там аз ще си сваля сутиена, гащите...
- Джо, сутиен трябва ли ти?..
Вървят една голяма бяла мечка и едно малко бяло меченце. По едно време меченцето попитало:
- Мамо, ама ние наистина ли сме бели мечки?
- Да, сине, ние сме големи, истински полярни бели мечки.
Повървели още няколко метра и малкото пак пита:
- Мамо, ама и татко ли е бил голяма полярна истинска бяла мечка?
- Да, моето момче. Баща ти беше един огромен бял мечок.
Пак вървят, вървят и малкото по едно време пак пита:
- Мамо, сигурна ли си, да не сме някакъв друг чешит мечки, не бели.
- Абе бели мечки сме бе, сине. Ама ти защо толкова се интересуваш?
- Мамо, студено ми е ма, мамо.