Звъни се вратата. Отварям, стои младеж и казва:
- Добър ден! Аз съм от Свидетелите на Йехова и бих искал да поговоря с вас.
- Добре, заповядайте! - казвам аз.
Той влезе, но нещо почна да се върти объркано.
- И така, за какво искате да поговорите с мен? - питам.
- Не знам, - отговаря той смутено, - Никога не бях стигал толкова далеч...
Малкият Иванчо и баща му обядват. На Иванчо главата била огромна. Хранейки се, баща му току му плясне един зад врата. И така няколко пъти. Иванчо накрая не издържал и пита:
- Тате, що ме пляскаш по тила, кво съм направил?
- Направил си, направил, главок такъв, какво хубаво тясно путе имаше майка ти преди да се родиш!!