Четвъртък, 20 август 2026 | Асеновград 20°
Асеновград България Светът Обяви Видео eTV
Един мъж и една жена много се обичали и решили да си родят дете. Започнали всеки ден да се тракат, обаче нещо не се получава и т’ва е. Викали приятели да помагат, правили си мащабни оргий и пак не става... Накрая отишли на лекар и срещу много кинти той оплодил мацката инвитро. След девет месеца дошъл моментът на истината, но не щеш ли, както се появило бебето от нея, лекарят само го дръпнал и започнал да го хвърля навсякъде. Ритал го, замерял другите лекари с него и какво ли още не... Тогава майката попитала: - Докторе, какво по дяволите правите с моето дете...? - Ебавам се бе - роди се умряло...
Семейни 2,185 прегледа
Следващ →

Още вицове

надпис на сергия - ПЪПЪШЕ (по-късно поправено на: ПЪПЪШИ) Животът е игра, но със супер графика...някак не мога да мина нивото, където заплатата ми е 500 лева. Колкото и да е рядка вярната любов, вярното приятелство е още по-рядко. Един мъж не искал да прави секс със жена си. Тя отишла при своя приятелка и й се оплакала. Приятелката й дала акъл, какво да прави. Прибрала се вечерта жената и легнала при мъжа си. Както обикновено той се обърнал на другата страна и заспал. Жената го потупала по рамото: -Мъжо, студено ми е. -като очаквала той поне да я прегърне в този момент. Мъжът обаче се обърнал , погледнал я , станал и затворил прозореца и пак легнал и заспал. След малко: -Мъжо, още ми е студено. -Ето ти, и моето одеало. Минали се още двадесет минути в неуспешни опити на жената да накара мъжът си поне да я прегърне.Той я завил дори с дюшека и й казал: -А, сега дано вече се сгрееш. -Изчакала тя още малко и казала: -Мъжо, едно време като ми беше студено и баба ме гушкаше. В този момент мъжът отворил очи, погледнал лявата си ръка и казал: -Два часа е, ма, къде ще търся баба ти! Сега съм тъжен! Защо ли? Сега ще ви разкажа: Имах си гадже,тя се казваше Анета и ми казваше, че съм неиният принц. Обичахме се много до мига, в които получих следното писмо: Мили ми принце, Всеки път, когато се качвам на ку- лата на нашия малък замък в минути на отмо- ра ти знаеш с какво нетърпение очаквам да се изпра- ви пред мен пощальонът. Но надеждите ми са напра- зни. Вече ми омръзна и затова знай,че пу- скам последното си писмо.Твоята Ане- тка повече няма да видиш и ще останеш с ху- бавите спомени. Имаш моята снимка. Дръж я в ръцете си! Всичко беше О.К.,докато не прочетох това писмо през ред!!!
Реклама — Зона 3 (728x90)