Червената Шапчица, Йордан Йовков
Като вълча глутница се спуснаха делибашиите от Узун Кюприя надолу в равното. Напред беше Кармазъ Чалмали с дружината си, а след него, с диви викове и пламнала стръв за кървища и побои, наваляха без ред табуните на Доган бинбаши, Ердем Авджиоглу, Осман Чифчията и други главатари.
Рядко се беше виждало такова страховито сборище: анадолци, зебеци, мамелюци и кюрди, афганци и парси-капсъзи - все хора от кол и въже, едни в дрипи, други - облечени в сърма и гайтани се изсипаха накарай селото и запряха пред къщата на бабата на Кармазъ Чалмалията…
Семейство обядват. Жената не яде нищо. Мъжът я пита:
- Скъпа, зашо не хапваш?
- Ти какви искаш? Да стана някоя дебела крава ли? Ще е ужасно!
- Добре, скъпа, но повярвай ми - кльощава крава не изглежда по-добре!