Неделя, 4 октомври 2026 | Асеновград Ясно небе 15°
Като отишли рано за вода, жените от едно село видели, че на близкото дърво виси един мъжки орган. - Този не е на попа! - казала попадията. - Този не е нито на кмета, нито на бирника! - обадила се кметицата. - Този не е от нашето село! - уверено рекла учителката. - Ученото си е учено! - възкликнали жените...
Разни 2,905 прегледа
Следващ →

Още вицове

Приели една девойка за студентка в София. На тръгване за столицата майка й казала: - Дъще, да внимаваш много! Защото щом идеш в София, веднага ще се намери някой, който най-напред ще те заведе на кино, после - на ресторант, след това ще те отведе в квартирата си и ще се качи на теб и тогава майка ти ще плаче!... Минали два-три месеца и дъщерята си дошла във ваканция. Майката веднага я попитала: - Дъще, как е по София? - Мамо - отговорила студентката - стана точно така, както ти каза! Веднага, щом отидох в София, се намери един, който най-напред ме заведе на кино, после на ресторант, после ме отведе в квартирата си, но когато поиска да се качи на мен, аз се сетих за твоите думи и си рекох: "Защо да плаче моята майка? Нека да плаче неговата майка!" И се качих аз на него!... - Тате, преди към комунизма пътувахме, а сега към демокрацията? - Стоим си, сине...Нашият влак е спрял по средата и крадат ли крадат... Събрали се евреите на племенен съвет да обсъждат защо другите нации не ги обичат и как да направят така, че да ги заобичат. Мислили, мислили и накрая Моше казал: - Явно е от това, че не пием. Я другата седмица на племенния съвет всички да носят по една бутилка водка - изсипваме ги тук в една купа в средата на масата и с черпака поред на всички... докато се научим да пием и да ни приемат останалите! Да ама, прибрал се Арон вкъщи и мисли: Абе, то сега бутилка водка - много пари, пък и като всичките ще носят аз може ли да занеса вода в шише от водка, никой няма да познае в общата купа. Речено - сторено. Събрал се съвета на следващата седмица, изсипали всичките водки в купата, Моше разбъркал с черпака, напълнил го, сръбнал си и казал: - Дааа, ето за това няма да ни обичат! Червената шапчица, Оноре дьо Балзак Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата. Тази врата беше изработена през XVII столетие от неизвестен майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски дъб, беше й придал класическата четвъртита форма и я беше закачил на железни панти, които на времето си може и да са били хубави, но сега ужасно скърцаха. По вратата нямаше никакви орнаменти и шарки, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се разказваше, че Селестен дьо Шаварж, фаворит на Мария - Антоанета и братовчед по майчина линия на дядото на бабата на Червената шапчица е направил със собствената си шпора. Инак вратата беше съвсем обикновена и затова няма да се спираме по-подробно на нея. - Пипни ми гърдите. Виж как са ми се втвърдили зърната от студа!... - ПЕТРОВ, ПРЕКАЛЯВАШ! ХАЙДЕ ВЕЧЕ ДА РАБОТИМ!