Започнали да събират доброволци за войната в Косово. Иванчо чул, че било добре платено и отишъл. В един нещастен ден отишъл на бойното поле стъпил на мина. Няколко дена по-късно се събудил от кома и попитал медицинската сестра: - Жив ли съм? - Да жив сте - отговорила тя. - А цял ли съм? - Мммм да-а-а. Позакърпихме те колкото можахме. - Искам да ви помоля нещо - хайде вижте дали оная ми работа е на място. Медицинската сестра вдигнала чаршафа и с усмивка казала: - Да. Всичко си е на мястото. - А пише ли нещо? - Да. - усмихнато казала тя - Пише "ад". Войника като чул претреперал и изпаднал в кома - 2 месеца. След като дошъл на себе си, тя го попитала: - Какво толкоз казах? Казах ти, че пише "ад". - За това и припаднах. Преди пишеше "Иванчо ебача от Димитровград".