ФИЛОСОФИЯ НА ФИЗИЧЕСКАТА ПОДГОТОВКА
1) Баба ми започна да ходи по 5 км дневно, когато беше на 60. В момента тя е на 97 и ние нямаме никакво понятие къде е....
2) Единствената причина, поради която бих започнал да тичам - това е за да мога отново да чуя учестеното си дишане....
3) Длъжен съм да правя упражнения рано сутрин, преди заспалият ми мозък да разбере какво става.
4) Никой не може да ме накара да правя наклони напред. Ако Господ е искал да си докосваме пръстите на краката с пръстите на ръцете, той щеше да направи тялото по-късо.....
5) Доставят ми удоволствие дългите разходки. Особено, когато на тях отиват хора, които адски много ме дразнят.
6) Имам дебели бедра, но за щастие коремът ми ги прикрива.....
7) Преимуществото, да се занимаваш със спорт всеки ден е това, че ще умреш здрав....
8) И накрая, аз не тичам, защото в такива случаи, винаги ми се разплисква алкохола от чашата...
Шеих си язди камилата насред пустинята. Слънцето пече в небето, вятъра леко повява и пясъка скърца леко под краката на камилата. Цялата идилия се нарушава от прехвърчащ колоездач.
- Ееееей! Спри бе! - провиква се шейхът. - А бе ти ненормален ли си бе в тоя пек да въртиш педалите като откачен?
- Ааааа, не! Виж сега аз като се движа бързо и вятъра си ме духа и си ми е прохладно и си ми е кеф. Ми ти тая камила що не я настъпиш - и ще видиш.
- Ба, верно бе! Мерси мой човек.
И шейхът Газ с камилата. Километър, два, три, пет, десет ... след което камилата пада и умира. Шейхът слязъл, побутнал я, подритнал я с крак.
- Егати камилата, умря от студ!