Рано сутрин мъжът отива до прозореца, вдига щорите, поглежда навън и казва:
- Не мислиш ли, че днес ще бъде прекрасен ден?
- Какво искаш да кажеш с това?
- А нищо, просто си спомних какво ми говореше едно време.
- И какво ти говорех?
- Ами, казваше, че един прекрасен ден, ще си събереш багажа и ще се махнеш от мен...
Винаги ще вярвам, че светът е прекрасен и хората са добри по природа. Ако това ме прави непригоден, добре! Предпочитам цял живот да бъда посредствен, отколкото да приема нечия жалка реалност!!