В началото на учебната година директорът на училището събрал възпитаниците си и запроизнасял реч:
- Бих искал да помните, че това училище е вашето училище, а не моето. Ако драскате по чиновете, вие драскате по вашите чинове, а не по моите. Ако бягате от часовете и не учите, вие вредите на вашата репутация, а не на моята.
Той продължил така, наблягайки, че животът не трябва да се живее себично - в отношение на мое и твое, а трябва винаги за нещата да се мисли като за наши.
Когато свършил, едно момче се приближило до него и рекло:
- Това бе добра реч, господин директоре. Мислех са за това, което казахте, и се чудех дали бихте ми дал една от НАШИТЕ цигари?
Директорът се усмихнал и отвърнал:
- Разбира се, ако ти ми дадеш 3 от НАШИТЕ левчета!
- Синът ми е истинско чудо! - хвали се един баща. - На три
години е, но вече знае да чете, да свири на пиано и да
рисува.
- Моят е още по-добър - казва друг баща. - На три седмици е,
а вече знае, че животът е скъп, заплатите - малки,
данъците - високи, а атомната енергия всеки момент може да унищожи човечеството.
- Откъде си сигурен, че знае всички тези неща?
- Ами, непрекъснато плаче!