Червената Шапчица, Роджър Зелазни
Червената Шапчица застина. Вълкът се вгледа напрегнато в нея - някой се опитваше да се свърже с нея чрез картата й.
Внезапно пред очите на момичето изникна баба й. Тя се намираше в някакво черно място, изпълнено със странни шумове и зад гърба й се плискаха зелени лениви вълни.
- Помогни ми! - извика бабата. Но върху връзката се стовари нечия силна воля и я прекъсна. Червената Шапчица се опита да проследи натрапника, но колкото по-далеч отиваше, толкова по-силно я засмукваше черният кладенец без нищо в другия си край и накрая тя с последно усилие се откъсна и се върна в реалността.
Точно в този момент Вълкът замахна с меча си.
Имало едно време един много добьр доктор. Един майтапчия решил да се пошегува с него. Отишал и му казал, че нямал вкус. Докторьт го прегледал и казал на асентанта си:
- Четвъртото шише, горе.
Дал го на шегаджията да го изпие. Мнимият болен отпитал и с погнуса прошепнал:
- А бе, докторе, това е пикня!
Докторьт отговорил:
- А, нямал си вкус, а!?!
След известно време шегаджията решил да си отмъсти и пак отишъл на преглед.
- Докторе, нищо не помня! Дори името на жена ми -казал той.
Докторът го изгледал и казал на асистента си:
- Четвъртото шише, горе.
Мнимият пациент поскочил от стола:
- Пак ли мочата, бе докторе!?!
Докторът отвърнал:
- Не помни, а!
от Теодоси и И Александра Качакови