Неделя, 4 октомври 2026 | Асеновград Ясно небе 9°
На 14 април ти беше в трамвай #19 и слезе на Ракова болница. Беше облечена в зелена мини пола и бяла блузка. Аз, ако си спомняш те бях хванал за задника и си държах ръката там без да ми направиш забележка от площад Славейков до твоето слизане. Моля ти се обади ми се на телефон 43-42-41. Попитай за Борис Леяра. Ако се обади женски глас това е хазайката - кажи й че си ми братовчедка, ако се обади мъжки глас и не съм аз, то това ще бъде съквартиранта и на него може да му кажеш коя си. С обич те чакам.
Разни 2,684 прегледа
Следващ →

Още вицове

Студент се явява, и нищо не знае. Доцентът, зевзек, му казва: - Не си чел, ама ти давам шанс. Извади си онази работа и пробий дупка в стената! Какво да правим, събува се студентът, прави дупката и взема тройка. След него влиза негова колежка. Пак не знае. Доцентът казва: - Окей. Последен шанс! Виждаш ли я онази дупка в стената? - Да. Е, и? - Кажи от какво е! Пули се студентката, не може да познае. - Не знам, но червилото около нея е моето... Две секретарки стоят срещу новия лаптоп в офиса: - Представяш ли си! Този компютър замества работата на десет мъже! - Може и да си права, но аз предпочитам мъжете... Две дървета си стоят.Едното казва на другото: -Виждаш ли я тази гора? А,другото му отвръща: -Е как да я видя тия дървета ми пречат.... Късно вечерта операторката на спешни случаи 999 вдигнала слушаката след позвъняване, но последвало мълчание. Като се опасявала за най-лошото, жената звъннала на изписания номер. Обадило се малко момиченце, което отговорило шепнешком. Момиченцето: (едва доловимо) Ало? Операторът: Здравей, момиченце. Ти ли позваня на 999? Момиченцето: (едва доловимо) Не! Операторът: Добре тогава, майка ти в къщи ли е? Момиченцето: (едва доловимо) Да. Операторът: Мога ли да говоря с нея? Момиченцето: (едва доловимо) Не. Операторът: Защо не? Момиченцето: (едва доловимо) Защото е заета! Операторът: О добре. Баща ти в къщи ли е? Момиченцето: (едва доловимо) Да. Операторът: Добре, мога ли да разговарям с него? Момиченцето: (едва доловимо) Не. Операторът: Защо, за Бога, да не мога? Момиченцето: (едва доловимо) Защото и той е зает! Операторът: О, Боже! Какво прави? Момиченцето: (едва доловимо) Говори с полицията. Операторът: Значи там има полиция? Момиченцето: (едва доловимо) Да. Операторът: Мога ли да говоря с някой от полицаите? Момиченцето: (едва доловимо) Не! Операторът: Защо не? Момиченцето: (едва доловимо) Защото те наистина са заети. Операторът: Добре, а какво прави майка ти? Момиченцето: (едва доловимо) Говори с пожарникарите. Операторът: Тогава мога ли да говоря с някой от тях? Момиченцето: (едва доловимо) Не. Операторът: Добре, за Бога, защо? Момиченцето: (едва доловимо) Защото и те също са заети. Операторът: С какво толкова са заети всички хора във вашата къща? Момиченцето: (едва доловимо) Търсят ме. Партизанин разказва на пионерчета бойните си спомени: — Гледам напред – бре, ебало си мамата! Поглеждам наляво – ебало си мамата! Поглеждам надясно – ебало си мамата! Гледам назад – малей, и там си ебало мамата! — Бре, каква памет! – чудят се пионерчетата.