"Ние сме трима братя - царски синове. Вчера баща ни реши да ни ожени. Даде ни по един лък и една стрела и ни каза да стреляме. Който където улучи, там ще му е годеницата. Аз улучих в едно блато и тръгнах да си търся стрелата. Нагазих в блатото - наоколо кал, воня, мръсотия! Изведнъж гледам - една жаба държи в устата си стрелата ми. Викам й: "Дай стрелата, гадино!" А тя ми вика: "Целуни ме и тогава!" Какво да правя - целунах я.
И тя се превърна в чудно красиво дванадесет годишно момиче. Честна дума, господин следовател! Така си беше!"
Пощаджия стои пред оградата на къща и очевидно се бои от огромния доберман в двора.
- Влизайте, не се бойте, той е кастриран! - провиква се стопанката.
- Ама аз, да си кажа честно, се страхувам да не ме ухапе! - мърмори пощаджията.