Имало някога един мъж.Уволнили го.Търсил работа тук - търсил там никъде не го приемали.Един ден отчаян си вървял по улицата и видял обява от зоопарка-,,Търсим служители".Отишъл той харесали го приели го ,а началникът му казал:
-Виж сега-тази работа не е много лесна.Понеже най-голямата ни горила умря ти трябва да се правиш на нея.
-Ами много не ми харесва тая работа,но така и така никъде не ме приемат-добре.
Отишъл той на другия ден- гледа хората му хвърлят бонбонки и т.н. и никой не разбрал ,че той е човек.Отишъл на другия ден вече възгордян започнал да се тупа по гърдите да се чеше-хванал едно въже и така силно се засилил-право в клетката на лъва.Останал няколко минути в безсъзнание и след това се събудил.Гледа-главата на лъва над него.Започнал да вика:
-Помощ!Помощ!В клетката на лъва съм!
Изведнъж лъвът го цапнал с лапата си по лицето и му казал:
-Млъкни бе,че ще ни разпознаят и двамата
Петка и Чапай правят научен експеримент за движението на мухите.
Хващат една муха и първо й отрязват единия крак. Петка й казва:
- Ходи! - и тя тръгва.
Счупват втория крак на мухата. Петка пак казва:
- Ходи! - и мухата продължава.
Счупват третия крак на отчаяната муха и Петка отново командва:
- Ходи!
Мухата обаче няма как да тръгне. Чапаев прилежно записва в дневника:
- Когато на мухата се откъснат повече от два крака, тя не чува.