Двама приятели си говорят за жените си и единият казва:
— Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща… Не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
— Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
— Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5,2 кг ! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете … — А мислиш ли, че шарана помни нещо?
Дали право на един осъден на смърт да си каже последното желание:
"Искам моя палач да е професионалист. Като ми резне главата да е бързо и нищо да не усетя".
Извикали няколко палача и му казали да си избере един.
Първият палач хвърлил една ябълка във въздуха и я наразал с брадвата на парчета преди да е паднала на земята.
Вторият си откъснал един косъм от главата, хвърлил го, и го срязал на две още във въздуха.
"Ето този втория го искам" казал осъденият.
Сложил си главата на дръвника, палача замахнал, ударил....
След малко осъдения казал:
"Абе какво става, нали беше много добър?"
Палача казал:
"Ти само кимни и ще видиш"